Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 792
ХуЛитери: 2
Всичко: 794

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: durak

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВ гората на сенките 18 & 19
раздел: Разкази
автор: Remembrance

Сълзите се стичаха по лицето му. Той шепнеше думи, които тя се опита да чуе. Всичко беше замъглено, тя го виждаше едва едва, отдалеч... Бяха някъде високо в небето, озарено от милиони светлини. Изведнъж тя застана пред искрящи думи, които се врязаха дълбоко в съзнанието й
: „Ти си вълшебна... изпълнена с тайнственост и с несравнима красота...” . За нея ли бяха? Къде беше тя? Кой беше този мъж? Защо лицето му й беше така познато?
Сякаш огън я обзе отвътре и плъзна по вените й. Тя не се съпротиви. Този мъж я привличаше непреодолимо.
За миг видя пред себе си и лицето на Ангела, който й беше казал: „Когато пътуването свърши, ще трябва някой да те върне към обикновения живот”.
Обикновения живот ли?
Тя се събуди.

19


- Какво значи обикновения живот? – попита тя детето, което току-що беше влязло в стаята й.
- О, май си поспала – доволно каза то.
Как можеше да знае, че се потопи в сън поради изключителна болка, която не й даде даже и миг почивка? Но реши да му спести тези подробности, пък и тя май вече не си спомняше много. Дълго ли беше спала?
- За какъв обикновен живот говореше Ангелът?
Детето я погледна доста учудено.
- Ти да не забрави какво се е случило с теб? Забрави ли, че трябва един ден да се върнеш в тялото си?
Младата жена погледна отново полупрозрачността си.
- Къде е тялото ми?
- Той го поддържа, не бой се.
- Поддържа? Той? Кой?
- Носителят.
- Добре – може да измъквам подробностите дума по дума или да ми разкажеш всичко наведнъж.
- Тялото ти е на прага на смъртта. Остана в снежните бури. Носителят на ключа ходи при него ежедневно, за да го докосва. Така той ти предава заряд, който да го поддържа в състояние на нетленност.
- Аз видях изписани думи в небето! За мен ли бяха?
- Щом си ги прочела и разбрала, са за теб.
- Значи той ме обича?
Детето въздъхна.
- Остави времето да се разгръща постепенно. Не се бой. Дишай дълбоко.
- Защо не помня? – все пак попита тихо тя.
- Агонията заличава спомените. Прераждането на духа дава възможност за нов живот - на чисто. А сега си вземи Ръководството и да вървим на сбирка на Защитниците.


Публикувано от alfa_c на 20.08.2009 @ 08:24:44 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Remembrance

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 09:02:39 часа

добави твой текст
"В гората на сенките 18 & 19" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.