автор: Remembrance

- Боли ли, ако си спомниш? – влетя в стаята й някаква жена. Съвсем малко беше открехнала вратата, а тя така бързо се промуши, че дори не успя да я огледа.
- Какво? – едва успя да отговори.
- Затвори вратата! Ще ни чуят!
Тя се покори и затвори. Отиде при гостенката, която беше застанала с гръб към нея и разглеждаше стаята й.
- Добре си се уредила – с колко познат глас й говореше новодошлата.
Заобиколи я и замръзна. В очите й я погледна собственото й лице.
- Коя...? Аз... ? Какво...? – не успя да формулира нито един въпрос. Огледа от главата до петите другата еднаква на нея жена.
- Аз съм твоето Минало. Ти си моето Бъдеще.
- Защо си тук?
- За да си побъбрим. Страдам.
При тези думи силна болка се вкопчи в младата жена. Започнаха да се връщат спомени, които започнаха да я разкъсват отвътре.
- Върни се, откъдето си дошла. Всичко ще се оправи – едва каза тя.
- И какво точно ще се оправи? С какво си по-различна от мен? – язвително каза новодошлата, но беше ясно, че го казва от страдание, а не от злоба.
- Повярвай ми, всичко ще се нареди. Всичко, което усещаш и знаеш, че ти предстои, ще се случи, само трябва търпение.
- Не мога повече, не издържам.
Болката беше нетърпима. Младата жена легна на леглото сломена. Много добре знаеше какво предстои на нейното „аз” от миналото.
- Не мога да ти помогна. Трябва да преминеш през всичко. Това е единственият ти шанс в крайна сметка да изпълниш онова, за което си призвана.
Копието й се засмя – но не весело – и приседна до нея на кревата.
- Кажи ми добре ли се чувстваш?
- Какво?
- Чу ме, добре ли се чувстваш? Гласът ти заглъхва, едва те чувам.
- В момента не съм добре.
- Когато ме няма добре ли си?
- Аз... аз още не съм достигнала....
- Боли, нали? Боли те още!
- Престани! Болката, Липсата и Нуждата те водят напред в търсенето на Истината.
- Добре, аз ще си вървя, но ти ще ми обещаеш, че няма да оставиш мечтите ни напразни! Няма да се предадеш!
- Няма да се предам, но сега си върви. Присъствието ти ми носи ужасна болка! – при последните си думи тя затвори очи и гласът й затихна съвсем. Тя се унесе в сън.


/следва продължение/