автор: myrkaVec

Ревност сляпа се прокрадва,
мислите ти на две троши,
в животно те преобразава
и добротата ти руши.
Гневът подава ти ръка,
стискаш я силно, не пускаш.
Хвърля те в яростна мъгла,
през която глухо препускаш.

Въпроси отговори търсят,
главата безмилостно разбиват,
дълбоко ума ти мърсят
и бавно съвестта убиват.
Пот по челото ти избива,
студена, почти на лед,
с невидими сълзи се слива,
чувстваш се едва на пет.

Потопена в грозни емоции
Безпомощността си скри,
погледна кой стой срещу теб,
и усмивката й те отврати.
Твоят свят бе вече потрошен.
счупи и нейния само за миг.
Остана сляп, глух, осакатен,
виждайки за последно нейния лик.