автор: Heel

Тича бясно из двора
страшно, квичащо прасе.
Ножът забит е почти във сърцето,
а кръвта му тече ли, тече.

Още малко и ще падне–
мощен глас се извиси.
Май ще чакаме до пладне–
леля Пена промълви.

Дядо Гошо приближава–
дебнещ, леко във гърба превит,
а прасето заквичава,
като пикиращ Месершмит.

Животинче мило, душицо жална,
защо тъй остро, тъй силно квичиш.
Онзи ли ми те чедо наръга
и не мож да му простиш.

Стига плакала бе бабо,
това е просто прасе.
Гледали сме го сума време,
но трябва да се яде.

Пробва то за последно
някъде да се свре.
После спря се, тъжно погледна
и реши да умре.