автор: Remembrance

Когато влязоха в двора, младата жена спря и се обърна към детето:
- Какво беше това?
Детето посочи към портите.
- Пазачите ли?
- Да.
- Ти знаеш ли как изглеждаш?
Тя поклати с глава, но си припомни, че беше безтегловна, тялото й я чакаше някъде... Как ли изглеждаше наистина?
- Но хората не те видяха – допълни детето. – Тук очи да те видят имат само поставените от Избрания служители и Децата.
- И една вещица.
- Тя също е била негов служител. Но се е самозабравила по пътя, просто защото въздигна собствената си експертност над всичко останало.
- Огромна грешка. Къде мога да се огледам?
- Огледало няма да ти свърши работа, но мога да те срещна със себеподобен. Тогава ще разбереш наистина за какво става въпрос – каза отново така смислено детето.
Тя продължаваше да се учудва безкрайно на речта му – при вид на съвсем невръстния му изглед.
- Как ще продължим? – запита.
Детето посочи големи врати вляво. След това замлъкна, навело глава. Сякаш слушаше нещо. Или някого. Докато стоеше и го очакваше, младата жена се огледа наоколо. Видя врата със странната табела `Гидове`. Имаше и други, които тя не можеше да разчете отдалеч. Целият каменен двор щъкаше от забързани видове. В ума си тя чу ромон – този път детските гласчета шептяха. Говореха нещо важно, което тя не успяваше да разбере ясно, но знаеше, че целта й е да го чуе, трябваше да се приближи, да намери пътя.
В този миг в двора кацна огромна птица и детето припряно каза:
- Трябва да вървим.
Хвана я отново за ръка и тръгна към една от големите врати вляво. Птицата й се стори наистина твърде интересна и тя се взира в нея, докато не потънаха в сградата на Съда.
- Какво голямо същество! – все пак не се сдържа тя накрая.
Детето кимна.
- Птицата на талантите.
Докато осмисляше чутото, младата жена се сети, че не беше успяла да зърне табелата на вратата, през която влязоха.
- Къде сме?
- Залата за срещи – тук идват да говорят защитници, обвинители и свидетели по повод делата си.
- А може ли да започнем по-отдалеч? Какъв е този Съд в крайна сметка?
- Това е Вселенският Съд. Тук се разглеждат престъпления срещу Живота.
- А аз защо съм тук?
- Имаш среща с Избрания.
- Само толкова?
Детето се усмихна.
- Какво усещаш?
- Чух детски гласове малко преди ти да дойдеш и след като влязохме в двора на Съда. Те нещо ми казват, но не успях да го разбера. Знам, че трябва да се приближа, за да е по-ясно.
- Това е твоята Мисия.
- И тя е?
- Да чуваш гласовете на Децата на Избрания и да ги защитаваш.
- Аз? Да ги защитавам? Пред кого?
- Пред Обвинителите на престъпниците, които ги нараниха, пред Съдията... Когато времето дойде, ти ще разбереш за какво си Отделена. А сега нека те заведа на една специална среща. Да ти представя един Обвинител – и подобен на теб, в когото да се огледаш.
Детето се усмихна.


/следва продължение/