автор: nickyqouo

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Огънят хвърляше отблясъци по мрачните и брадясали лица на свирепите люде насядали около него. Пушеха лули, дъвчеха опияняващи смески, отпиваха от полупразните мехове кисело вино или се хранеха с каквото бе останало от печената дива коза.

Бертил Смока стоеше прав и дръгнеше с ожесточено изражение на лицето краставите места по тялото си. Сърбежът го подлудяваше. Вече втора нощ Муки Жабата не се бе появил. Свръзката му с Хармън Грас – Хиената, бе прекъснала неочаквано. Бертил бе изпратил съгледвачи във всички посоки преди няколко часа. Никак не обичаше изненадите, още по – малко пък неприятните! А обиграния му крив нос надушваше нещо нередно. Нещо намирисваше и то жестоко в настоящата ситуация. Първите съгледвачи докладваха, че Грег Бъчвата не е пристигнал на уговореното място. Още по- зле! Не бе изпратил дори свой човек който да обясни защо се бави с хората си по пътя. Отрядът на Тир Хоол се бе установил на бивак, всичко изглеждаше нормално, движеха се по план. Но! Но връзката с Хармън Грас – Подлеца бе изгубена. Следотърсачите на Бертил Смока се натъкнаха на широка диря оставена от конен отряд движещ се успоредно (и малко изпреварвайки го), с отряда на Тир Хоол. Точният брой на членовете на този тайнствен отряд не бе ясен. Следата бе оставена от не по-малко от десет или дванадесет ездачи. Движеха се на около пет километра южно от пътя по който препускаше Тир Хоол. Може би друг играч се опитваше, или поне планираше да отмъкне плячката! От устата нса Бертил Смока изригнаха псувни. Сърбежът го подлудяваше, бе разкървавил мястото! Крастата проникваше все по – дълбоко в плътта му, на моменти го караше да излиза от кожата си и да губи разсъдък. Беше едно бедно и болно копеле! Искаше тези пари, трябваха му! Ще да замине на юг и ще плати на най – добрите лекари и билкари! Само и само да се отърве от крастата. Бертил Смока, съвсем несъзнателно, отново започна да дръгне чатала си. Бяха изминали два часа след полунощ, все още нямаше вести от съгледвача оставен да наблюдава мястото на пристигане определено за Грег Бъчвата. Нещо не беше наред! Чувствуваше го! Усещаше с всяка клетка на изтормозеното си тяло. От храсталаците, на двадесетина метра вляво от него, се чуваха немощни писъци и груби мъжки гласове. Бертил Смока се отправи натам. Защо да не се възползува? Тя бе издържала доста, дори все още се съпротивляваше! Фермата на баща й отдавна се бе превърнала в купчина студени въглени. Тя бе издържала два пъти повече от майка си. Бертил Смока нямаше нищо против да я зарази с краста или някоя от другите си многобройни инфекции! Няма само той да се мъчи, я! Навлезе в храсталака и започна да развързва връзките на кожените си гащи. Тя така или иначе, скоро щеше да бъде мъртва!

С настъпването на утрото двама мършави, беззъби бандити от хората на Бертил Смока изхвърлиха тялото й в един овраг на стотина метра северно от лагера. Окървавеният вързоп се изтъркаля до дъното където спря в група млади лешникови дръвчета. Зеблото покриващо лицето се бе отметнало. На подутото лице със следи от съсирена на вади кръв се открояваха две тъмни очи. Бяха вперени в небето което изсветляваше все повече, но не го виждаха!
Бертил Смока загуби търпение! Час след изгрева поведе хората си на запад. Открито! По пътя! Фронтално срещу отряда на Тир Хоол! Нямаше вести от Бъчвата, както и от Грас – Плешивия. Бертил бе пушил омайващи листа от долината Ме , донесоха му известно успокояване на сърбежа и притъпяване на болките, както и разфокусираха погледа му. Бе дъвкал и лютиви корени смесени с жлези на отровен прилеп – съзнанието му бе размътено и обзето от еуфория. Имаше усещането, че ноздрите му са се разширили като огромни бурета за бира и би могъл да вдиша целия свят през тях! Бертил Смока - Могъщия изсмука и половин мях вино! Светът бе в краката му! Метна се на коня и поведе хората си! От запад се задаваха буреносни облаци. Изгряващото слънце ги обагряше в кърваво червено. С частица от замъгленото си съзнание Бертил Смока усети, че се е изпуснал в движение върху седлото на коня. Топлата пикня се стичаше в левия му крачол и щипеше разкървавените, крастави места. Бертил Смока яздеше срещу бурята, но той самият бе ураган който щеше да я погълне!

Смока препускаше на запад. На изток, минути след потеглянето му препусна конник който пришпорваше коня си до краен предел! Лагерът на Рембрандина Хоол отстоеше на час езда на изток и още час на югоизток. Конникът препускаше като самия дявол. Бертил Смока, този безумец бе взел неочаквано решение. Изненада ги! Тръгна да пресрещне отряда на Тир фронтално. Без чужда подкрепа, само със своите хора, побъркани зверове и касапи! Броят им превъзхождаше отряда на Тир само с няколко души, но като добавим и ефекта от изненадата и участието на Хармън Грас изхода от евентуална битка между двата отряда бе повече от неясен, дори везните на победата като, че ли по – вероятно биха се наклонили в полза но Смока. Конникът безжалостно пришпорваше петнистия си кон. Под копитата на животното излитаха буци пръст, камъни и искри! Запотената му кожа се изпъваше от мощните движения на мускулите. Ноздрите му бяха разширени, очите гледаха обезумели от пронизващата болка причинявана от шпорите. Хълбоците на животното бяха нашарени от вади кръв стичащи се през гъстата му козина. Конникът крещеше, бичът плющеше, животното дишаше шумно и от муцуната му хвърчаха парцали пяна! С всяка минута Смока печелеше преднина! С всяка изминала минута разстоянието между неговата банда и баронеса Хоол се увеличаваше и мисията им може би отиваше към пров…
Конят се препъна! Ездачът излетя от седлото като изстрелян от катапулт! Прелетя около три метра преди да се забие в купчина камъни край пътя. Остана да лежи неподвижно. Крайниците и врата му бяха под малко неестествен ъгъл! Но в момента нямаше кой да обърне внимание на това. Конят се изправи! Изпръхтя и затъпка на място. Кожата по врата и хълбоците на животното потръпваше. Разтърси глава, буйната грива бе мокра от потта. От муцуната му капеше пяна. Юздите се влачеха в прахоляка на пътя. След няколко минути нагази в зелената ливада под пътя и започна да пощипва от сочната трева. Задаваше се буря!


Рембрандина Хоол пое бавно на изток час след изгрева. Имаше добра преднина и знаеше това което смяташе, че другите не знаят! Не бе получила тревожни вести от съгледвачите си. Движеше се към мястото на подготвяната засада. Щеше да ги изненада! Развръзката наближаваше! Тялото й се наслаждаваше на ездата, чувствуваше се прекрасно въпреки мрачната утрин. Небето на запад вещаеше буря! Но бурите всъщност са неизменна част от живота!


*******

Поройният дъжд превръщаше твърдия отъпкан път в кална ивица земя губеща се в пелената на водните струи заливащи тази част от равнината. Тир Хоол и Дааг Масон яздеха начело на отряда. Бяха наметнали дебели плащове с качулки които покриваха лицата им. Дебелата вълна се бе просмукала от потоците вода и теглото и се бе увеличило двойно. Напредваха бавно в калта. Копитата на конете им затъваха. Хората от отряда проклинаха дяволското време. Валеше обилно от ранното утро и не даваше признаци, че ще намалее или спре. Бе захладняло и мокрите плащове и дрехи не облекчаваха положението. Хармън Грас яздеше зад Тир и Дааг. Струите вода се стичаха по гладката като яйце глава, пълнеха здравото му ухо, мокреха брадата и се промъкваха във врата му. Беше дяволски мокър! И дяволски ядосан също! Муки не се бе появил изобщо след последната им среща в конюшните на страноприемницата “Пъпеш и тиква”. Хармън Грас усещаше, че контрола над ситуацията някак си му се бе изплъзнал! Сега яздеше под проливния дъжд и нямаше и най-малка представа за реалното положение на нещата. Както нямаше и представа за разположението на силите напред по пътя. Мразеше да бъде в неведение! Мразеше някой друг да дърпа конците! А по всичко личи, че някой друг се е намесил в играта! Някой е изсрал големи лайна и поставя под въпрос забогатяването на първи офицер Хармън Грас! Този някой ще се прости с ръцете и главата си! Никой не върти номера на Хармън Грас! Но преди да отреже ръцете на този някой, ще го накара с пълни шепи да гребе конски фъшкии и да ги тъпче в устата си! Проклет да е ако не го стори! Едва след това ще го довърши! Кой би могъл да се намеси в операцията? Кой би искал да го изолира? Кой би искал да го лиши от дял? Всеки! Отговорът е очевиден, разбира се! Всеки от хищниците които са замесени би опитал да отстрани него или друг от замесените който би могъл да бъде лишен от дял! По–важният въпрос е: кой би имал смелостта и решимостта да го осъществи?
Струйка вода се стече в лявата ноздра на офицер Грас. Това съвпадна с мощното му вдишване. Водата бе всмукана в носа на Хармън Грас и го принуди да киха, подсмърча, плюва, кашля и псува. Ядни вълни го обливаха и лицето му бе добило морав цвят. Пред него Тир Хоол и Дааг Масон се поклащаха на седлата си. По гърбовете им се стичаха струи вода. Мокрите опашки на конете пляскаха във въздуха. Сякаш в отговор на мислите на първи офицер Грас, жребецът на Тир се освободи от излишния товар на стомаха си! Фъшкиите се стоварваха в краката на коня на Хармън и той газеше през тях. Вонящите изпарения се впиваха в носа на ездача. Пред погледа на му жребецът на Тир изстреля поредната порция отпадъци които разплискаха плитките локви по калния път. Хармън Грас излизаше от кожата си! Импулсивно положи десница върху дръжката на меча. “ Спри! Осъзнай се глупако!” -- частица от съзнанието му крещеше! – “ Това е само едно тъпо животно! Не го взимай за знак, не го приемай навътре! Сам си! Какво печелиш ако посечеш Тир? Не би могъл да избягаш с парите! Ще бъдеш обречен! Чакай! Просто се успокой и изчакай! Изчакай своя шанс!” – Ръката му отпусна дръжката на оръжието и отново хвана юздата. Пое си въздух – дълбоко, дълбоко! – “Така! Спокойно! Нищо не се е случило! Просто натрупано напрежение което трябва да се овладее!” – стремеше се да успокои пренапрегнатото си съзнание. Няколко метра пред него Дааг Масон наклони леко тялото си надясно и се обърна към младия Тир:
-Вече е пладне господарю! Да спрем за почивка и обяд. Онази горичка вляво ми се струва удобна. – Посочи с лявата си ръка група дървета встрани от пътя в подножието на стръмен склон, оголен от дъждовете. Скалите блестяха мокри от дъжда.
-Добре Дааг. Сигурно всички са уморени. Дай сигнал!
Дааг Масон наду късия рог висящ на колана му. Две кратки изсвирвания известиха на разтегления в дълга колона под дъжда отряд, че е време за почивка. Хората се оживиха. Пришпориха леко конете и след минута вече скачаха от седлата и раздвижваха схванатите си крайници.
Тир свали подгизналото си наметало и го преметна на нисък клон за да се изцеди поне малко. Разкърши рамене. Студът проникваше през мокрите дрехи. Неколцина от хората му се опитваха да стъкнат огньове под гъстите дървеса. Трудна задача! Тир свали тежките дисаги и седлото от коня си и се зае да го изтрие от влагата. Не постигна кой знае какъв успех. После закачи на врата му торба овес. Животното започна да се храни. Другите от отряда също се грижеха за животните и за себе си. Тир приседна на своето седло и пое подадената му от Дааг Масон храна. Хляб, сирене, парче сушено говеждо и ябълка. Вода имаха в изобилие. Хранеха се без да говорят. Тир бе потънал в мисли. Щеше му се да поеме своята съдба в собствените си ръце. Искаше да извоюва уважението на другите, да не разчита вечно на името Хоол. Бе чувал истории и чел стари книги за приключения и герои, за изгубени съкровища и новооткрити земи. Но отдавна вече такива неща не се случваха! Нямаше свободни за завоюване територии във Вандерлее! Но на север, о да, на север имаше много интересни и опасни места! Тир бе взел решение, след като приключи с настоящата си задача да поеме на север. Ще премине прохода Северна врата и ще се впусне в дълбините на Червените планини! Ще създаде свое планинско кралство! Разбира се, че е възможно! Та Вандерлее търгува поне със седем планински кралства! Защо той, Тир Хоол да не създаде свое, осмото планинско кралство? Да! Ще поеме на север! Наистина , очакват го тежки дни на суров живот и нечовешки изпитания но тук за него нямаше място! Въпреки уверението на неговата прекрасна майка, баронеса Хоол която го обичаше безмерно, Тир знаеше – за него няма място в земите Хоол. Тир имаше дух на пътешественик и не се страхуваше от лишения. Не възнамеряваше да се остави да бъде подритван цял живот, само защото е четвъртият син без шансове да наследи баронството. Той щеше да завоюва своето, щеше да изсече пътека в сърцето на дявола, да извади очите на жив дракон – ако се наложи – но ще се докаже и ще постигне собствено положение в живота. Ще получи уважението дължимо на един смел боец и победител! Ще открие смели хора които да го последват, които да поведе със себе си в бъдещия поход. Преглъщаше храната и я поливаше обилно с вода. Мислите му го бяха отнесли далеч, далеч. Неусетно бе изминал повече от час и Дааг Масон го изтръгна от мислите му.
-Време е отново да поемем по пътя, господарю - Тир се изправи пъргаво.
-Имам чувството , че току що седнахме , Дааг! – Гласът му звучеше жизнено.
-И с мен е същото, господарю! Но продължава да вали и става все по–мрачно. Вероятно ще се наложи да установим лагер за нощуване по – рано и е по–добре да преодолеем още известно разстояние.
-Дааг, искам да се установим на първото удобно и що годе сухо място което срещнем по пътя. Излишно е да измъчваме хора и животни с тежък преход в това отвратително време. Няколко часа в повече за почивка и изсушаване ще ни дойдат добре! За никъде не бързаме, нали? – Одобрителни възгласи посрещнаха думите на Тир.
-Води ни, Дааг!
-Готов съм, господарю! – Конят на Дааг Масон се измъкна от прикритието на горичката под още по–проливния дъжд. Небето притъмняваше все повече и повече. Трещяха гръмотевици и звука се търкаляше дълго, дълго по склоновете и равнината. Светкавици разцепваха надвисналите небеса. Някой горе бе много сърдит на някой долу! Тир подкара коня си в плътната завеса на дъжда. Тежкото и мокро наметало го обгръщаше, студено и смърдящо на овца. На лицето му имаше усмивка. Какво е някакъв си дъждец в сравнение с изпитанията които го очакваха когато поемеше отвъд прохода Северна врата? Препусна напред! Отрядът го последва с весели подвиквания и смехове въпреки студения дъжд, бурята, калта и умората! Все пак повечето от хората му бяха младежи! Приключенията и пътешествията привличат младите хора навсякъде по света, на всички светове!


Пред погледа на Бертил Смока от плътната пелена на дъжда изплуваха фигури. Конници! Съзнанието му все още бе здраво оплетено в омайните химически паяжини на опияняващи растения и смески. Изкривени и издължени до небесата, към него се движеха конници. Въоръжени! Неговите врагове! Пазители на НЕГОВОТО злато! Устата му се разтвори и от вонящите дълбини на гърлото му, под проливния дъжд се разнесе ужасяващ, нечленоразделен крясък.
-Нааапуууббкхъъъсчеее! – което би трябвало да означава според замъгления му мозък – “ Напред, убивайте, кълцайте и сечете!” - Все едно хората му го разбраха. Изтощените им, след многочасова езда коне получиха нови ритници в хълбоците! Понесоха се напред! Гъстата кал хвърчеше във въздуха, полепваше по мръсните тела и лица, смесваше се с неспирния порой. Тридесет обезумели мъже, отчаяни, бедни, мнозина от тях болни – не само физически - привикнали със смъртта, обръгнали в много схватки, нашарени от белези, пияни, жестоки, брутални, парцаливи, безскрупулни насилници, получили всичко в своя живот с изваден кинжал или меч, налетяха със страховит устрем срещу конния отряд на Тир Хоол – четвъртият син на Рембрандина и Андрак Хоол.
Ако някой от тях имаше часовник щеше да знае, че са изминали два часа след пладне. Не, че пред лицето на смъртта това има някакво значение.
Бертил Смока налетя с изваден къс меч и се сблъска с Тир Хоол. Фигурата на младежа му изглеждаше сплескана и удължена и сякаш със странно забавени движения. Бертил сипеше удари, но кой знае защо колкото и бавен да изглеждаше Ти , оръжието или неговия щит винаги бяха там където трябва. Странно! Това озлобяваше още повече Бертил Смока! Лицето му бе изкривено, зелените очи блестяха в сумрачния следобед. От устата му с редки останки от зъби се изтръгваха нечленоразделни, зверски викове и ревове. Около Тир и Бертил кипеше битка. Конете цвилеха, крясъците на убиващите се смесваха с писъците на умиращите и ревовете на разгневените и ранените. Стоманата срещаше стомана. Вкопчени тела се свличаха в калта и се биеха счепкани в смъртоносна омраза. Убий или умри! Дааг Масон сееше смърт около себе си! Обученият му кон се подчиняваше на секундата! Управляваше го само с бедрата и шпорите. Мечът му бе облян в кръв. Щитът все още не бе поддал под ударите на враговете. Как изобщо се случи това? Как бе възможно? Каква бе причината за това безумно нападение? Не се ли бояха от властта, нямаха ли страх от преследване и възмездие? Дааг изтика тези въпроси от мислите си за по–късно (ако изобщо имаше “по – късно”), и се съсредоточи в посичането на ездача изпречил се на пътя му. Онзи се плъзна от другата страна на коня си и мечът на Масон профуча в празно пространство. Бандитът бе много добър ездач, по–скоро акробат в ездата! Мечът бе прелетял в празното пространство над главата му като дясната ръка на ветерана Дааг Масон носена от инерцията бе отлетяла далеч вляво. Акробатът, плъзнал се край тялото на своя препускащ кон се отблъсна с крака от земята. Държеше се за предния край на седлото си, прибави и собствена сила – тялото му се прехвърли над гърба на коня и той заби крака странично в тялото на Масон, отведено от собствения му замах наляво. Ударят го изхвърли от седлото! Дааг се стовари с огромната си маса, оръжие и снаряжение в гъстата кал. Шлемът се удари в земята и предпази главата му от сериозна рана но каишката държаща го под брадата се скъса. Шлемът се изтъркаля в калта. Дааг бързо се изправи на крака. Щитът посрещна удар с меч отгоре. Мечът отби друг удар. Мощните му крака затъваха в калта до глезен и затрудняваха движенията! Хората на Бертил Смока имаха преимущество, това се очертаваше все по – ясно! Превъзхождаха ги числено, изненадаха ги налитайки иззад завой на пътя (което до голяма степен се дължеше на случайност). Водната пелена ги бе прикривала до последния възможен момент. Ниското и мрачно, надвиснало небе както и проливният дъжд бе намалил силно видимостта прикривайки наближаващата група както и поглъщайки шума от тропота на тридесет коне с ездачи. Дааг осъзнаваше, че живота им виси на косъм. Тир Хоол бе успял да откачи щита си при неочакваната атака на конниците изплували като в лош сън от гъстите струи дъжд иззад един от завоите на пътя. Щитът му бе закачен за задната част на седлото, но той успя навреме да го вземе и да го използува срещу налетелия го конник. Някакъв напълно обезумял и откачен тип който издаваше животински звуци и размахваше късия си меч сякаш искаше да нареже Тир на ивици за пастърма! Е, това нямаше да стане толкоз лесно! Тир отбиваше успешно атаките на Бертил Смока, но забелязваше с периферното си зрение как неговите хора падат и парцаливата пасмина помита неговите войници! Дааг Масон бе спешен и се отбраняваше срещу двама конници. Хармън Грас ……не се забелязваше в голямото меле и неспирните потоци вода сипеща се от продънените небеса. Тир Хоол пламна в гняв! Досега се бе отбранявал успешно, но просто механично отбиваше атаките на противника, а битката бе истински, жесток и кървав водовъртеж в който гинеха негови хора, близки приятели някои от които бяха расли с него в имението Хоол! Добри момчета! Командирът Тир Хоол осъзна, че смъртта покосява и отнася НЕГОВИТЕ ХОРА! Моментът бе преломен за младежа! НЕГОВИТЕ ХОРА! Отби поредния замах на атакуващия го зеленоок безумец със своя щит, дясната му ръка с огромна скорост и прободно движение вкара меча в стомаха на врага. Тир завъртя оръжието в раната и го изтегли рязко навън и леко нагоре. От зейналата огромна дупка в тялото на Бертил Смока изскочиха топка черва и се изля кило и канче кръв. Бертил бе застинал неподвижен и тялото му трепереше от шока, болката си пробиваше път към замъгленото му съзнание. Беше свършен! Торба с лайна от която дори лайната се изсипваха в момента навън! Беше свършен! Тир смушка коня си и се впусна да помага на Дааг Масон, докато треперещия Бертил опитваше да набута метрите черва изпълзели от тялото му обратно навътре. Побелелите коси на Дааг Масон, мокри от проливния дъжд бяха полепнали по черепа и дебелия му врат. Бе посякъл единия от атакуващите го. Мястото му зае друг. Удар, отбиване, издишване, вдишване, крачка, навеждане, нов удар, ново отбиване и така отново и отново. Тир Хоол се спусна бърз като змия и студен като скала. Лицето му не трепна дори когато бе оплискан от кръвта бликнала там където преди секунди бе имало човешка глава! Същата съдба последва и другия атакуващ Дааг Масон. Старият воин успя да си поеме дъх за миг. Тир пришпори коня в центъра на мелето, където НЕГОВИТЕ ХОРА губеха битката и гинеха един след друг.
Хармън Грас бе не по малко изненадан от всеки друг, когато от дъжда и мъгливите изпарения изпълзяха озверелите типове на Бертил Смока, предвождани от самия него. Нещо не беше в ред с Бертил, то си личеше от пръв поглед! Първи офицер Хармън Грас трябваше бързо да се ориентира в ситуацията и да вземе правилното за себе си решение! Бандата налетя бързо и Хармън отби няколко удара, двете групи се смесиха и под дъжда настъпи неописуемо меле. Летяха пръски кръв, смесваха се с хвърчащата под копитата на конете кал и с проливния дъжд. Звуците на битката, “дзънн” на срещащи се оръжия и глухото “дуп” от удар проникнал в плътта го заобикаляха отвсякъде! Хармън отбиваше с щит и меч, пробивайки си път към далечния край на мелето. На максимално разстояние от Дааг и Тир. Дааг бе свален на земята, Бертил атакуваше неспирно младия Тир. След няколко изпълнени с кръв, болка и омраза минути картината започна да се изяснява. Бандата на Бертил Смока имаше надмощие! Хармън изчакваше удобен миг за да се включи в сечта и да вземе полагащото му се. Още малко, още малко! Да паднат още няколко войника и тогава…. Точно тогава Тир Хоол видя цвета на червата на Смока, хвърли се към Дааг, посече противниците си и налетя във вихъра на сражението като само с нахлуването си отнесе един в небитието, а друг прободе в гърба и го извади от строя гърчещ се в болки и очакващ мъчителния си край под копитата на обезумелите коне. За минута само съотношението на силите почти се изравни. Дааг Масон отново се впусна в схватката, изненадвайки в гръб противник! Хармън Грас избърса водата стичаща се в очите му, бръкна в пазвата си и измъкна голяма жълта кърпа която завърза на главата си. На парчето което остана да виси на тила му бе изобразен череп прободен от сребрист меч. По този отличителен знак на главата хората на Бертил трябваше да го познават и според уговорката да не го посекат наравно с другите в смъртоносната вихрушка. Хармън Грас бе взел своето решение! Сега или никога! Опитен боец, майстор на оръжието, силен физически – неговият час бе ударил! Пришпори коня си, кафявия жребец хапеше юздата и тялото му трепереше. Понесе се напред в тълпата разгорещени и окървавени люде. Над бойното поле се вдигаше пара, носеха се крясъци и дрънчене на оръжие. Хармън Грас внесе своя принос в алената жътва. Удряше и забиваше меч в телата на изненаданите си доскорошни другари. Убиваше ги, осакатяваше и изтръгваше животи. Сега или никога! В душата му бе празно и кухо! Удар, вик, кръв! Дали златото щеше да запълни празнотата? Удар, вик, кръв, свличащо се в калта тяло! Да, ще я запълни, ще запълни всичко! Всичко! Парите лекуват всяка болест, всяка мъка, изпълняват всяко желание! Да! Струва си! Струва си предателството и убийството!
-Струва си! Струва си предателството и убийството! Гадни копелета, мърши! Мразя ви! Мразя ви, умрете помияри! Умри! Умри! – Хармън крещеше с цяло гърло! Но в душата му бе тихо, пусто и празно. Това разбира се го правеше изключителен боец. Никога досега Хармън не бе показвал толкова високо ниво на бойно изкуство! Никога до този момент не се бе бил толкова добре! Никога досега не бе използувал толкова ефективно опита, познанията и оръжието си. Победата се очертаваше все по–ясно! Войниците бяха една шепа. Дааг Масон бе обграден от четирима, лицето и белите му коси бяха облени в кръв. Ризницата му бе пробита на левия хълбок. От там бликаше алена кръв. Движенията на стария боец бяха забавени! Очите му хвърляха искри и ако тези искри бяха материални, биха пробивали дупки с размера на юмрук в тялото на Хармън Грас – Предателя, Хармън Грас – Убиеца! Но искрите в очите на Дааг не бяха материални, бяха просто вътрешния огън и сила на едно смело сърце.
Дааг Масон подгъна крак, дясното му коляно се заби в калта. Поби меча пред себе си и запази равновесие. Към врата му се носеше двуостра бойна секира. Вдигна лявата си ръка в която държеше щит. Щитът се разлетя на парчета от свирепия удар! Ръката изтръпна, от гърдите му се изтръгна въздишка. Опита да се изправи и почти успя! В тила на ветерана се стовари боздуган. От дясно го посрещна удар на меч който проби ризницата, разряза рамото и белотата на костта се мерна за миг преди да потъне в кръв. Тялото на Дааг Масон падна в калта, мечът остана да стърчи побит до него. Кръвта му се стичаше на вади в разкаляната, разровена пръст. По гърба на падналия се посипаха още серия удари от мечове и боздугани. Не помръдваше! Лицето му бе омазано с кал, очите се затвориха, потъна в чернота!
Тир Хоол гледаше безпомощно как бе посечен и повален Дааг Масон. Не можеше да му помогне! Дааг бе отделен от основното меле и обграден от четирима конници. Повалиха го! Тир Хоол изкрещя!
-Не!Нееее! – Крясъкът му премина в писък на безсилие. Неговият меч описваше страховити сребристи дъги, но битката бе загубена! Последните войници на Тир се отбраняваха отчаяно срещу, поне по двама противника. Падаха бързо! Хармън Грас се биеше като самия дявол! Тир намушка врага с когото се биеше и опита да си пробие път към Грас. Жълтата кърпа на главата му го отличаваше ясно. Съотношението бе в полза на противника. Три към едно! Петима оцелели войника и Тир срещу останалото от бившата банда на Бертил Смока! Двама от войниците се биеха с по двама противници! Другите трима с по трима противници! Това правеше тринадесет души, като се добавеше Хармън Грас и четиримата повалили Дааг Масон – ставаха осемнадесет! Двама от войниците паднаха почти едновременно Телата им се стовариха в черната кал оцветявайки я в червено за мигове. В телата им се забиваха остриета. Тир почти достигна до Хармън Грас. Още един скок на коня и ….! Мечът му бе насочен напред, вдигна го и нанесе удар надолу! Хармън ловко отби със своя меч, плъзна тяло под свистящия метал и се озова странично до Тир Хоол. Дясната ръка на Тир бе отведена от инерцията и страната, гърба и тила му бяха открити. Лицето на Хармън Грас се изкриви в злобна гримаса и придоби зловещ вид! От гърдите му се откърти вик.
-Аааахх! – Замах с меча! Острието полетя! Незнайно как през дупчица в облаците проникна лъч светлина, за по – малко от секунда дори, и пробяга по лъскавата стомана. Острието бе на педя от врата на младия Тир. Хармън Грас изви китка и го халоса с плоската страна на меча. Тир Хоол политна напред! Ударът бе ужасно силен, в главата му избухнаха хиляди камбани, гонгове и светлини. Свлече се от седлото като парцал! Оръжието се изплъзна от ръката, десния крак остана усукан в стремето и коня го повлече през гъстата, лепкава кал. Тялото му изора широка бразда преди животното да спре на двадесетина метра по–нататък. Последните войници от патрулния отряд на Тир Хоол бяха посечени под ударите на многобройния противник. Никой от тях не се опита да избяга или да се предаде! Сражаваха се до последния човек и до последния си дъх! След като и последното тяло бе повалено на земята и безсмислено пробождано в продължение на минути, избухнаха победни възгласи, груби ругатни и злобни ритници по окървавените мъртви тела проснати под неспирния дъжд. Гигантски светкавици прорязваха мрачните небеса, тътена на гръмотевиците отекваше дълго във влажния въздух. Конете затъваха в разораното бойно поле, крясъците на опиянените от кървавата победа бандити ги подлудяваха! Миризмата на кръв ги плашеше, тъпчеха на място и се въртяха в кръг, хапеха юздите. Муцуните им бяха запенени, хълбоците облени в кръв! Хармън Грас пришпори кафявия жребец напред, наклони се вляво и сложи ръка на дисагите!