Сини въздихания
изстиват
в пурпурната плазма на небето,
жалостно запяват самодиви
песните си
за любов
обречена.
На цветовете чашките
събират
течните кристали
на сълзите им.
От горест натежал ефирът
смирено сплита
под чер покров
косите си.