Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Bayraktarski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14189

Онлайн са:
Анонимни: 602
ХуЛитери: 1
Всичко: 603

Онлайн сега:
:: Oldman

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДяконът. Ангел или Демон
раздел: Романи
автор: paramour

Какво се случва, когато Дяконът огладнее? Кой ще го спре? Кой е избран от боговете за тази цел?Сашо Иванов-Демон или Ангел ?! Едва на 17 години! Но готов ли е той за такава важна задача?
(Текста е в едно време със случващото се в Червената луна вещае смърт)

Той бе вперил поглед в огледалото си. Лунните лъчи нахлуваха през прозореца и се отразяваха в сребристо-сивото му тяло. Беше сам. Застанал прав той едва виждаше лицето си в не много високото огледало. Въпреки че бе напълно отпуснат, личеше строината му фигура с ярко изпъкнали мускули. На тази светлина той изглездаше като изваяна от най-големия майстор скулпура. Инсполин! Гигант! Всемогъщ! Но той не гледаше тялото си. Бе съсредоточил вниманието си върху тъмно сините си, почти черни очи. В тях се четеше не могъществото, което от пръв поглед се виждаше, а страх!? Страх вплетен с неприкрита нежност и жал. Понечи да докосне образа си. Пръстите му едва бяха докоснали гладката повърхност, когато една кола мина под прозореца му. Светлината от фаровете й освети протегнатата ръка! Той я приближи до лицето си и внимателно огледа раните по нея. Прибра я плътно до тялото си и отново погледна към огледалото. Изви се леко, така че да види гърба си.Със страх погледна двата немного големи израстъка. За момент затвори синьо-черните си, спокойни очи, и ги отвори кървясали и яростни, червени, пълни с ярост и незагубващата се доза страх. Стисна юмрук. По скулите му се четеше гневът - твърде голям, за да бъде премълчан . Всички сухожилия се опънаха, всички мускули стегнаха. Ръката му се опъна сякаш беше стрела в тетивата на лък. Изведнъж тетивата се отпусна и ръката му се стрелна срещу огледалото. Преди юмрукът му да приближи повърхността, времето спря. Лунните лъчи замръзнаха, осветявайки полу-празната стая. Дори и стрелките на часовника спряха своята забързана и изморителна гонитба. Силата на удара не се изгуби в безвремието, а точно обратното-тя се запази същата в спряното време. Всичко бе спряло, освен мисълта му. Но и тя бе заслепена от гняв.
След няколо момента, ако имаше време, или след николко ( изобщо )... Той започна да се успокоява. Дори забеляза, че от ръката му започва да се стича алена течност, още преди мощният удар да е стигнал целта си. Огънят в очите му се изгуби, като светлината от изгаряща звезда в необятния и тъмен космос, и даде място на изумлението. Очите му възвърнаха предишния, макар и странен, цвят, дори се изпълниха със сълзи, когато времето възвърна силата си. По пода се разпиляха милиони парчета стъкло, някои оцветени в цвета на аленета течност, стичаща се от ръката му. Няколко мига стоя така. Не дишаше... не мигаше... можеби дори и не мислеше. Вдигна ръката си и избърса кръвта. С изумление откри, че по нея няма рана от която да извира кръв. Наведе се. Взе едно по-голямо парче от огледалото и се огледа в него. ДА! Сълзите му бяха тъй искренни, тъй святи, че вместо солената течност, той плачеше кръвта си. Тя се стичаше бистра и светла, по сребристо-сивите му бузи, а очите му се изсветяваха с всяка следваща капка. Той се вгледа в парчето огледало, което сякаш размъти образа и показа тъжни картини, които засилиха риданията... Той видя в малката цастица стъкло, как стои на ъгъла със своята любима, как разговарят и се смеят, как се целуват, как тя посяга да го прегърне, но докосвайки израстъците на гърба му, измъмря нещо и тръгнва с бърза стъпка към парка... Сълзите спряха! Очите му бяха станали искрящо сини-почти бели. И кожата му се беше изсветлила, а под него имаше малка локва кръв и стъкло.
Изведнъж стаята светна сякаш поразена от слънчеви лъчи. Той погледна часовника си-2:36! ,,Много е рано за слънце"!?Лъчите каточели се сляха на топка и му заговориха:
-Сине мой, крилете ти са готови...-Когато чу плътния глас изумлението в очите му изчезна. Тези думи го накараха да се извърне назад, за да докосне гърба си. Удивително! Имаше чифт прекрасно нежни и бели крила. С дълги прави и изключително красиви пера.
-Време е!-плътния глас прониза тишината и се изгуби сред ехото на празнатя стая. Той помисли малко. Не успя да отгатне думите на кълбото и го погледна въпросително.-Любовта ти е твърде силна за човек! Време е да станеш пазител. Ти знаеш кой си! Ти знаеш кой обичаш. Знаеш какво да правиш! Сега върви!
Кълбото привърши мисълта си и се разпръстна на хиляди парчета. Стаята отново стана тъмна, осветявана единствено от лъчите на червената луна. Той мълчеше! Мълчеше и гледаше през прозореца. Бе вперил поглед в небето, сякаш неразбирайки какво се е случило. Изведнъж прозорецът се отвори с трясък и едновременно с това се чу плътния глас:
-Сега върви! Тя има нужда от теб! Закъсняваш! Нямаш време!...
С тези думи Той разпери ангелските си, така отразяваши лунните лъчи криле, че сякаш светеха, бели, прекрасни криле. Огледа се със новите си небесно сини, почти бели, очи и отлетя през отворения прозорец към полумрака, парка и любимата си, за да я пази с най-силната любов и нежност на която бе способен!
Но бе закъснял...


Публикувано от mmm на 21.08.2004 @ 10:05:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   paramour

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

При Св. Валентин
автор: LeoBedrosian
133 четения | оценка 5

показвания 10370
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Дяконът. Ангел или Демон" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Дяконът. Ангел или Демон
от ANG на 21.08.2004 @ 10:36:57
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
да
имаш фантазия
детайлно изграждаш образа


Re: Дяконът. Ангел или Демон
от shanti на 21.08.2004 @ 16:34:21
(Профил | Изпрати бележка)
А продължението? Много заинтригуващ разказ. Искам да знам какво става после? Обожавам такива разкази- карат те да забравиш за ежедневието и да се понесеш на крилете на фантазията. А крилете, изградени от теб са страшно удобни. Надявам се пътуването да продължи. :) Поздрави за хубавите разкази! Продължавай все така! :))


Re: Дяконът. Ангел или Демон
от Bathory на 21.08.2004 @ 16:51:05
(Профил | Изпрати бележка)
Определено става все по-интересно:))


Re: Дяконът. Ангел или Демон
от Melpomeni на 22.08.2004 @ 00:55:49
(Профил | Изпрати бележка)
Това е крачка напред:))
Много хубав образ, малко си го поразширил, но на първо четене е много добре. Има и един цикъл на превъплъщение, на борба между добро и зло. Дявола в Ангел. Пречистването чрез кървавите сълзи, парчетата стъкло като огледално отражение, на това което е вътре в душата. После отново суровата маска, стопена от изненадата, на чистотата на белия цвят.
Има какво да изчистиш, но като цяло това е поредния успешен разказ. Виждам, че си избрал да го сложиш в раздел романи, което означава, че ще има още!
Браво!