автор: REWOLT

Две години вече съм в къщата му . Селото забутано в дъното на Балкана, забравено от света, като наметено лещено зърно под прага. Един път влиза и един излиза. Втория отива на майната си, демек никъде. Забива в една дупка която навремето е била мина. По тоя път се връща моичкият. Води четирийсет глави добитък, наследство от свекър ми. Почина миналата година, лека му пръст.
Левент е, стъпва напето, с разгърдена риза и китка зад ухото. Китката поовяхнала от потта и жегата, ма си я носи. Като залепена му стои, отдалеч на цвете мяза главата му. И не седи отзад, зад стадото; отпред като пълководец крачи, а те стъпват подире му. Не са овце, а крави. Разтварям широките порти, минават и на двора в голямото корито, на водопой. Това корито там си беше, но вода с каруци от гьола караха или от дъжда се пълнеше. Като ме взе за булка, търпях една година да се къпя с кофите. Накрая, една вечер майка ми на гости беше, тя ме подучи, му се сопнах:“Един човек да ни дойде, и на гераня ще го водим за вода, да не говорим за баня“ Стресна ли се моят човек, какво стана, но шест месеца с брат си копаха седем километра тръбопровод. Една събота и неделя се хванаха, стайче долепиха до къщата, бойлер закачиха, биде, тоалетна чиния, водата пуснаха. Като кметица се чувствам сега като седна на клекалото. „Ми да беше казала по-рано, ма, Миче“ смотолеви моичкият. Обича си ме той, знам, нищо, че не е по самоинициативата. Аз затуй съм я. Инак, за къщната работа спор няма. Върша си я. Не ми тежи и не придирям. Свекървата, жива да е , ме понаучи някои и други неща. И да копая и да плевя градината, домати и краставици садим, плодни дървета имаме, инак лозето той си го гледа и пръска. По един тон вино прави, ракията отделно. Обичам си го и аз , Мито, инак и ден не бих седяла в тоя пущинак. Не ида от града, и аз селско чадо съм, но от другата страна на планината. По средата селскостопанкото училище, в Чифлика, там се запознахме, там се залюбихме и взехме като завършихме.Сестра имам, две години голяма, в града женена за зъболекар. Иде ми на гости веднъж, носи куп списания. В края на всеки месец ги подменят в чакалнята и тя ги събрала, за мене. Различни статии интересни , нали съм младо още, окото ми в шаренкото, снимки от чужди държави, градове. Зачетох се в една. Идеше реч за еманципацията на съвременната жена и равноправието в сексуалния живот. Замислих се, и пред очите ми изникна сцената на собствения ми такъв. Дивак си беше Мито и ме любеше де как ме хване. Верно, признавам, че и оная му работа беше майстор, ни жега му пречеше, ни студ. И зиме ме е просвал на балите с люцерна в дама, лятото пък не смогвах да се крия от него, че къщната ми закъсваше. И накрая, не че знам как са другите, но чувала съм заспиват като прасета( като зъболекаря на сестра ми) накрая ме целуваше докато заспя. Нито веднъж не ме е оставял ненаситена и неуважена. Ама защо ми трябваше това списание да чета. Че де съм виждала и чувала аз за украсена с плодове маса, ягоди със сметана, свещи...Шампанско отваряхме само по нова година ей тъй, да се чукнем за адет, после го лисвахме в мивката. Кой ще ти пие таз пикоч, като си имахме по тон червено каберне, бистро и искрящо, с дъх на див пелин и вкус разтапящ сетивата. Някакъв филм бях гледала като ученичка, нещо такова даваха, ама влезе мама и спря телевизора. Както и да е, загнезди се тая картина в съзнанието ми, красиво ми се видя някак, може би защото неопитваното е интересно, реших да пробвам. Нагласих предварително нещата, и като наближи да се прибират със стадото, наредих масата. Гледах от снимката и редих досущ като на нея, дето можах вложих въображение. Дойде си Мито, напои кравите, зареди доилните апарати, изми се. „Айде да вечеряме, не си ли гладен“ мамех го към къщата. „Сега, сега“ Сено да нагласи, млякото да прехвърли в бидона, съвсем мръкна. Стъмни се. Стаята на свекървата притъмня, угаси и си легна жената. От към ждрелото повя ветрец, жаби се деряха в папурището. Прималяла го чаках да свърши в обора, хеле, показа се, разрошен, потен. „Ела си вземи един душ“ думам му, влезе в банята, ваната пълна, ухае на шампоан. Отпусна се, като да се унесе. Изморен беше, личеше му. Той и друг път изморен е бивал, аз защо ли го заглавичках с тая вана, хич не и беше свикнал, все заспиваше в нея. А мен си ме чоплеше отвътре, по европейски бях решила да го правим, но той нали хабер си нямаше...
- Айде, Мито, водата ти лед, излизай, ще ми настинеш. - и му подавам хавлията. Разтвори очи, позасмя се, и ми вика:
- Какъв сън сънувах, Миче...
- Какъв?
- С теб сме в гората, за гъби.
- Че ти гъби не ядеш?
- Верно де, ама за гъби бяхме. По вечерно време. Една луна, едни звезди, а съм посегнал с ръка, а съм ги стигнал. Ти береш цветя, как ги виждаш в тъмното, ама ухаят тия цветя. Един аромат се носи, от към полето на прясно окосено, на топла пръст и дива мента. И си с бялата рокля, дето много я обичам, сандали на бос крак, косата ти пусната до кръста лъщи на лунната светлина, стъпваш като във въздуха, около нас щурци запели, пристъпваш към мен, поглеждаш и ме целуваш, целуваш..целуваш.

Осъзнах се на масата в хола, по гръб, гола и щастлива. Около нас хвърчаха ягоди, сметана, бяхме оляти с разтопен восък от свещите, в косите ми стърчаха цветя, тялото ми гореше от целуките на Мито. И виждах, виждах небето и звездите, докосвах ги с пръсти, ухаеше на прясно окосено сено, топла пръст и дива мента.

На дивана седеше забравено списанието на сестра ми. Трябва утре да и го върна.