 |  Починал от сърдечна недостатъчност.
Два подписа. Печат. Безплатна вечност…
И щом го няма – как да ни докаже, че
умрял е от достатъчна сърдечност!
Емил Симеонов
Време е...
Време е за Ной.
Да се продъни нищото,
наречено чове(щин)к(а),
макар че той едва ли би събрал
и половинката за едно ново цяло –
безсмъртните лешояди ще изкълват до клетчица
удавения търбух на преялите
с непоискано добро
Богочовеци.
Публикувано от alfa_c на 13.08.2009 @ 11:21:24
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Милост за..." | Вход | 19 коментара (49 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Милост за...
от sia на 22.08.2009 @ 14:08:57
(Профил | Изпрати бележка) | Ей, rainy, какво да /ти/ каже, човек... четох го и преди...
Настръхващо.
Но аз не вярвам в приказките за ненаказаното добро -
наречи ме глупава или както искаш - не вярвам и това е.
Какво друго освен доброто, rainy, какво друго!... |
Re: Милост за...
от joy_angels на 21.08.2009 @ 23:21:52
(Профил | Изпрати бележка) | Поздравления, Рейни!
Не прави непоискано добро... (Ной) |
Re: Милост за...
от Alisa (kremenska@abv.bg) на 13.08.2009 @ 13:03:28
(Профил | Изпрати бележка) | Другите много отдавна забравиха
за потопа и вярват,
че изобщо не ще се повтори.
Ной не знае дали да събира животните.
Ной е седнал в крайпътната кръчма
и се дави във спомени,
а момчето, което сервира изобщо не знае,
че човекът, самотно загледан във нищото
има нужда да бъде спасен.
Ной е тъжен.
Не знае какво да си вземе на тръгване.
Има малко любими неща,
но и тях след съня му ще спре да ги има.
Другите много отдавна забравиха…
Но вие, забързани много към нещо,
което е важно и глупаво,
не пропускайте
да поспрете в крайпътната кръчма!
Ной е седнал на крайната маса във дясно,
а усеща невидима болка от ляво.
Сервитьорът сервира четвъртото малко,
убеден, че светът му дължи още седем поръчки.
Ной е тъжен.Потопът се връща.
И небето излива потоци от сажди…
Поседнете за малко до Ной и попитайте!
А пък той… ще разкаже. |
Re: Милост за...
от doktora на 13.08.2009 @ 13:38:49
(Профил | Изпрати бележка) | | !!! Душата му да намери покой...душата на поета. |
Re: Милост за...
от templier (templierbg@yahoo.com) на 13.08.2009 @ 15:34:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Когато е време, никога не е навреме, Дъждовита... Душата страда най-много, когато я принуждаваме да живее повърхностно. За твоята не се притеснявам. :)* |
Re: Милост за...
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 13.08.2009 @ 15:37:31
(Профил | Изпрати бележка) | осъзнаваме истинските неща твърде късно...
усмихната вечер!!! |
Re: Милост за...
от mariq-desislava на 13.08.2009 @ 15:56:48
(Профил | Изпрати бележка) | Еее, какъв коментар да ти напише човек като хващаш здраво за гушата и сърдечната област?;)
Много ми се иска да ти подаря това - ти ще разбереш:
http://www.dailymotion.com/video/x22zpf_lamb-of-god-ruin |
Re: Милост за...
от Omaia на 13.08.2009 @ 16:57:42
(Профил | Изпрати бележка) | Рейни, с тези Богочовеци ми примомни за Омировите Ефиалт и От, андрогини, които толкова се замозабравили, че решили да посегнат дори и на боговете. Според "Пирът", един от диалозите на Платон,
Зевс ги разполовил и превърнал в двукраки хора, като обещал,
че ако продължат да безчинствуват, "ще ходят куцайки на един крак."
Дано времето на хромото човечество и на завърналия се Ной не ни застигне.
Бунтарски е духът ти, Рейни, и той зарежда стиховете ти с високо волтажно електричество!
|
Re: Милост за...
от kristi на 13.08.2009 @ 19:58:27
(Профил | Изпрати бележка) | Никаква милост, галка!
Неповиканото добро се озъбва. Винаги. Но какво от това?
Някои прекрачват, други- не.
Взривоопасна си.
П!! |
Re: Милост за...
от Ufff на 17.08.2009 @ 14:28:00
(Профил | Изпрати бележка) | Силно! Ръкопляскам!
[А инак чакам с нетърпение завръщането ви от Великата рилска пустиня, за да питам успяхте ли да избегнете палатковия потоп, клечиците в клетчиците и евентуалните находища от оная билка с народното име "навирниче";)]
{}
|
Re: Милост за...
от Jiva на 19.08.2009 @ 15:51:41
(Профил | Изпрати бележка) | митът за Богочовека е опитът за внушаване на "малките богове", че имат шанс да (се) сътворяват по Негов образ и подобие...но и иронично предсказание на последиците от само-доволството им на повярвали си...до следващия Потоп...
милост за нас, непоискалите!
(харесвам многоречивостта на лаконичната ти обобщеност) |
Re: Милост за...
от regina на 19.08.2009 @ 16:08:08
(Профил | Изпрати бележка) | аз малко тъпа падам и на интелект не разчитам...обаче имам антена и сега, в момента, тя така трепти, че ще се строши!
сиреч - не разбрах за какво или кого говориш, но силната емоция вложена в думите ти ме разлюля, Рейни!
пробвала ли си да разбиваш камъни с нея?
Муад Дийп... |
Re: Милост за...
от Anton_Fotev на 25.08.2009 @ 20:02:18
(Профил | Изпрати бележка) | То, Доброто, е такова - винаги непоискано, непотърсено и нежелано.
По някаква причина хората по-лесно желаят лошо за другите, отколкото добро за себе си. Понеже доброто иска усилие, дори за да го имаш и вкусваш, иска търпение и да му отвръщаш с добро.
Има ли по-голямо добро от Родителството - а колко пот, сълзи, безсънни нощи са нужни за мига, в който малкото парченце месо пораства и те пита защо си го родил в България, а не в нормална страна. Защо в тази епоха на лешояди и недосаеми, богоподобни властимащи, а не в накое по-нармално време?
Всяко истинско добро е непотърсено и непоискано - каквото и да казват мъдреците... |
Re: Милост за...
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 31.08.2009 @ 21:05:41
(Профил | Изпрати бележка) | Време е за човечност...
Поздрави за стиха, Рейни! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 799
ХуЛитери: 2
Всичко: 801
Онлайн сега:
