автор: foolish

Зная какво място заемат парите в нашия свят.Зная,че без тях не може,но за разлика от други хора,за мен те не са цел,а само средство за препитание.
Няма да обяснявам,че с усмивка не мога да си платя нито парното нито тока,или че без тях мога да направя нещо...С течение на времето толкова ме промениха,че ако нямах в джоба си поне оседемдесет-сто лева,нямах самочувствие.Около мен винаги имаше приятели,с които се чувствах добре,смееха се на вицовете ми и имах огромен успех сред женския пол въпреки,че не съм красавец.Всяка вечер плащах сметки по около 50-70лева и всички ме обичаха.
По-късно нещата се промениха. Постепенно. Минаха доста години,докато ме завърти животът и разбера кои са приятелите ми,но началото на промяната вътре в мен започна в един есенен следобед преди много години.Бе по време на инфлацията и няколко дни преди този ден бяха пуснали в обращение новата банкнота от петстотин лева.Прибирах се към вкъщи със своя позната,а на десетина метра пред нас вървяха възрастна двойка,спретнато облечени,но дори от разстоянието,на което се намираха,забелязах,че въпреки че са чисти и изгладени,дрехите им са доста износени.Приличаха на привърженици на БСП,завръщащи се от митинг.
Аз съм доста висок и слаб и ходя леко прегърбен,с поглед забит в земята.Това е и причината да не пропускам нищо,изпаднало от нечий джоб по улиците и тротоарите.Така и не пропуснах чисто новата зелена банкнота от петстотин лева,която лежеше на пустия тротоар на по-малко от пет-шест метра пред очарователната възрастна двойка,с които бяхме сами от тази страна на тротоара.
Споделих с придружителката си за това което съм видял и изразих надежда,че ще я видят и ще я вземат,в замяна на което получих мълчалив отговор от рода на :"Май те е напекло Слънцето!!!",А за мен това щеше да бъде най-голямата награда...Наложи се да я хвана за ръката и да не я изпусна,за да не изтича и да ги грабне.По принцип съм атеист,но не спирах да се моля на Господ поне за миг да отделят поглед един от друг и да спрат разговора и да я забележат.
Не бях виждал млада влюбена двойка,която да събуди толкова умиление у мен...Та продължавах да се моля да стане нещо и някой от тях да погледне надолу и да ги види,но уви.Възрастният господин ги настъпи и продължиха пътя си.
Късогледата ми придружителка не спираше да се взира напред и встрани,но когато ги забеляза,вече бе твърде късно.Опита се да ме изблъска,за да ги вземе,но не успя да ме уцели,понеже в този момент се навеждах да ги вдигна.
- Харесала съм си едни обувки...Купи ми ги!И без това са ти паднали от небето,а и искаше да ги вземат старците...
- Майната им на твоите обувки!Ще ти ги купя,само ми дай съвет как мога да им дам парите,без да нараня достойнството им!Няма да стане ако ида при тях и им кажа,че са изпаднали от тях,понеже ги пуснаха в обращение преди два-три дни,а пенсиите и на двамата,взети заедно,са по-малка сума,да не говорим,че щом аз за първи път виждам купюрата,едва ли са я виждали и те...
Намирането на тези пари ми носи и до ден днешен горчив вкус в устата.А когато стана така,че останах аз без пари,нито един от така наречените ми "приятели",който въпреки молбите ми не ми донесе отпадъци от домашната си трапеза,с които да нахраня кучетата си въпреки,че нямаше нито един от тях,който да не е вземал пари от мен в заем - от петстотин,до три хиляди лева сегашни пари и естествено не са ми върнали дори стотинка.
Имам един въпрос към вас - познавате ли по голям бунак от мен?...Едва ли,но все пак при мен идват познати,които споделят,че когато дойдат,с мен им е спокойно и приятно и съжаляват,че съм женен....
Така,че ако искате да видите наивен до глупост човек,елате ми на гости!Само,че трябва да знаете предварително,че все още съм фалирал...