автор: nickyqouo

ГЛАВА ДЕСЕТА
Рембрандина Хоол стоеше с лице към провесеното с главата надолу тяло на Муки Жабата. Последният бе изпаднал в безсъзнание.
Няколкото часа откакто Муки бе “доставен” в лагера на баронеса Хоол се бяха оказали най-тежките часове в живота му! Изтерзаното и смазано тяло висеше безжизнено. В пръстта под клона се събираше локва кръв стичаща се на вади от дълбоики рани в плътта му. Рембрандина Хоол бе научила всичко което я интересуваше. Баронесата не възнамеряваше да остави най-малкия си син да умре! Единственото от децата й което имаше нейния външен вид, разбира се в мъжествена форма , и характер! Рембрандина Хоол, по баща Блууз бе от велик род. Родът Блууз бе приближен и кръвно свързан с кралския род. Блууз бяха едни от могъщите във Вандерлее. Рембрандина възнамеряваше да помогне на своя син Тир, но не и на дебелото чудовище уважаемия й съпруг, барон Хоол. Андрак Хоол щеше да загуби тези шест хиляди фаага при всяко положение! Баронесата се загърна плътно в дебелия си плащ, обърна гръб на обезобразения Муки и се отправи към огъня. Там вече бяха приближените и хора. Светлината от потрепващите пламъци пробягваше по красивото и лице. Тъмна коса на средно големи къдрици се спускаше край лицето й достигайки до средата на гърба. Устните й бяха пищни, между тях проблясваше белотата на зъбите. Въпреки годините кожата й бе гладка, леко мургава. Плътни вежди оформяха дъги над безумно сини очи. Ноздрите на съвършения й нос потрепваха. Под широкото наметало се криеше тяло за което копнееха мнозина мъже! Дълги мускулести крака, стегнат корем въпреки четирите деца и гърди върху които всеки би пожелал да отпусне глава. Мършавият, който всъщност се казваше Хикс, протегна ръце към огъня и проговори:
-Какво ще заповядате баронесо? – гласът му бе тих и спокоен. Бе измил от ръцете си кръвта на Муки Жабата, служеше на Рембрандина като личен телохранител, шпионин и тайна свръзка още по времето когато тя бе момиче в дома Блууз. Когато баща й я даде за съпруга на барон Андрак Хоол, Рембрандина бе на шестнадесет. По нейно желание Хикс я последва в град Хоол на езерото Гронденбаар, но тайно така, че барон Хоол да не знае за съществуването му. Рембрандина осигури на Хикс солидна сума с която той осъществи своето прикритие като управител и собственик на търговска фирма решил да се установи в севера. Парите бяха повече от достатъчно в този затънтен край на Вандерлее и Хикс успя да организира добра база в града, събра и се обгради с доверени хора на които би могло да се разчита при нужда. Баронеса Хоол знаеше всичко което става в града, имението и близките околности. Получаваше редовни вести от прохода Северна врата което беше свързано с контрола който нейната ефективна организация упражняваше над контрабандата извършвана през прохода. Всеки търговец прекарал дори и карфица заобикаляйки закона се отчиташе с някаква (справедлива) сума. Трябваше обаче да признае пред себе си, че нямаше никакъв контрол над няколкото банди главорези и грабежари които вършееха из владенията на Хоол и Баал. Търговците и пътниците не винаги бяха в пълна безопасност, но това не бе кой знае какъв проблем досега. До голяма степен държеше контрола над владенията Хоол. Досега не бе упражнявала такъв контрол явно, предпочиташе барон Хоол да си мисли, че сам управлява. Но при нужда…. щеше да реже и удря както и където трябва! При това щеше да удря много здраво! Час след като Муки Жабата бе подслушвал разговора между Тир и барона, Рембрандина също научи всичко за предстоящата задача на сина си. Баронесата задвижи своята мрежа и Хикс събра малък отряд от опитни бойци, съгледвачи и стрелци и пое с отряда начело на който бе самата баронеса. Рембрандина обяви, че заминава за малкото имение в южния край на езерото Гронденбаар тъй като се чувствува изтощена и се нуждае от усамотение. Барон Хоол разбира се не възрази. Той имаше под ръка младо момиче с което да се забавлява. Рембрандина чувствуваше съжаление към тези млади създания които служеха за забавление на барон Хоол. Баронът често биваше жесток и брутален. Няколко часа преди младия Тир Хоол да поеме на своя патрулен обход натоварен с отговорна мисия от своя баща, Рембрандина напусна имението придружена от двама телохранители и личната си прислужница Сантина. Конете им поеха в умерено темпо на юг край брега на Гронденбаар. Носеха малко багаж но това не направи впечатление никому. След десетина километра извиха на изток. Около час по-късно се срещнаха с господин Хикс и неговите хора. Петнадесет души подбрани от изключителен боец като господин Хикс представляваха сериозна сила ако бъдат управлявани и използувани правилно. Рембрандина възнамеряваше да ескортира от разстояние и незабелязано групата на Тир. Младият Тир вече имаше известен опит в тези патрули освен това с него бе и опитния Дааг Масон, но Рембрандина се чувствуваше притеснена заради огромната сума която сина й пренасяше през половината владения Хоол. И така баронеса Хоол яздеше своята кобила на сиви и бели петна съпровождайки и охранявайки тайно своя най-малък син. Господин Хикс навестяваше местата където отсядаха Тир и отряда му. Изпиваше по чаша чай или вино оглеждайки внимателно всичко и всеки. Разставяше добре прикрити постове и съвсем скоро стана ясно, че първи офицер Хармън Грас твърде често се среща с неизвестен човек по късна доба. Неизвестният бе облечен в тъмни дрехи и сновеше между страноприемниците където отсядаха Тир, Дааг и другите и някакво място на изток. Наблюденията показваха, че неизвестният идва от една посока, а именно от изток по пътя и осъществява срещите си по едно и също време. Това от своя страна вероятно означаваше, че първи офицер Хармън Грас контактува с подвижен обект. Каква ръководителка би била Рембрандина и какъв телохранител би бил господин Хикс ако не вземеха необходимите мерки за да научат повече! Което и сториха! Муки Жабата се бе свестил от ведро вода лиснато в лицето му. Осъзна, че виси с главата надолу провесен от дебел клон. Торбата от зебло покриваща главата му бе свалена. Баронеса Хоол разбира се разпозна конярчето-идиот, което засили подозренията й за нещо нередно. Господин Хикс се погрижи Муки Жабата, доскоро любимец в имението Хоол да се превърне в разговорлив предател след като загуби три от десетте пръста на ръцете си, едно око, скалп и дълги ивици кожа от гърба. Капан! Всичко се побираше в една единствена дума. Капан! Заложен от вътрешен човек работил в последно време изцяло във вреда на Хоол! Предателство и измама които щяха да отнемат живота на сина и! Загуба която би я направила напълно нещастна! Загуба която би обезсмислила собствените и планове! Рембрандина Хоол имаше сериозни планове, очакваше вести от прохода Северна врата - ТЯ БЕШЕ ДАЛА ПОРЪЧКА! Но всичко това щеше да почака ЗАСЕГА! Трябва да спаси живота на Тир! На всяка цена! Нападението ще се осъществи но Тир ще оцелее! Рембрандина ще прибере парите и Луц Баал ще вдигне оръжие! Да! Тази точка от плановете на Хармън Грас ще се осъществи. Това съвпадаше със собствените й намерения!
-Оседлайте конете! Господин Хикс, ще яздим до сутринта. По изгрев ще спрем за кратка почивка и закуска. След това продължаваме все на изток. Ще бъдем на мястото преди другите! Не е нужно да пришпорваме конете но искам от всички стабилно умерено темпо!
Рембрандина се отправи към кобилата си. Яхна я, тъмните й коси се развяха за миг и после се разсипаха върху раменете и гърба й. На четиридесет и две години, красива! Тропотът на копитата заглъхна в нощта, а дъжда продължи да вали. Отмиваше кръвта от тялото на Муки Жабата висящо безжизнено от клона. С всяка капка която се отцеждаше си отиваше и искрица от живота.


*******


Грег Бъчвата бе затиснат от огромния си повален кон! Опитваше да се измъкне, пред погледа му бе търговския керван с налягалите по очи демони, с мъртвите охранители пронизани от стрели, провисналите от капратите тела окървавени и изкривени, женски писъци долитаха от втория фургон и …. НЕЩО НЕВЪЗМОЖНО! Нещо невъобразимо, извън всякакви мерки и стандарти! Демон! Демон с тежка бойна брадва в ръка. Мощните му крака го носеха към кервана. Оръжието проблясваше в ръката му! Крещеше нещо на демонския език. Събратята му надигаха стреснато глави и се споглеждаха обезумели, изглежда и те не вярваха на собствените си очи. Бъчвата се измъкна най-сетне изпод тялото на умиращото животно. Единият му ботуш остана под коня. Гледката на босия му почернял мръсен крак с дълги нокти, на които би завидяла всяка граблива птица и с подобаващо плътна ивица мръсотия под тях, би ужасила мнозина воини. Грег изправи огромното си тяло с пъшкане. От гърдите му се изтръгна рев, мечът му се издигна в прашния въздух. Демонът сечеше хомотите и ремъците на своите от първия впряг. Продължаваше да им крещи нещо на демонски. Неколцина се изправиха неуверено на крака. Демонът се наведе, извади меч от ръката на мъртъв охранител и го тикна в четирипръстата десница на демона до него. Блъсна го с отворена длан в рамото и се затича към задния край на фургона. Заби дългия шип на оръжието си в първия катинар и натисна! Прас! Втори! Прас! Трети! Прас! Тежките катинари свързващи оковите от ръката на предния и ръката на демона зад него се предаваха под мощния напън на Браг. Събратята му го гледаха стреснати и не знаеха как да реагират. Грег Бъчвата бе на около двадесет метра от кервана когато Браг започна да троши оковите на демоните приковани за първия фургон. Разбойникът налетя с цялата си маса и огромен тежък меч който размахваше сякаш е от тръстика!
-Внимавай братко! – един от току що освободените от окови демони изкрещя предупреждение към Браг. Бъчвата налиташе размахал меч. “Ако въздухът беше от сирене вече щеше да е нарязан на тънки филийки!” – това мина през ума на Браг докато правеше няколко крачки за да посрещне врага. Стоеше с леко разкрачени крака стиснал дългата дръжка на оръжието с две ръце. Чакаше! Не се наложи да чака дълго! Грег налетя с удар отгоре способен да разсече бременна крава. Браг се отмести леко и свистещото острие премина покрай тялото му и се заби в земята. Брадвата на демона се впи мощно в дясното бедро на Грег. Той изкрещя! Преди да е успял да изтегли меча си от земята Браг стовари секирата си в дългото острие. Пречупи се! В ръката на Грег остана парче с дължина около три педи. Браг бе минал зад гърба на огромния мъж. Тялото му се стегна и нанесе своя трети удар. Острието потъна в гърба на Грег Бъчвата като прекъсна гръбнака му! Останали без контрол червата му се освободиха! На земята заедно с тялото му се стовариха купчина лайна и се стекоха потоци кръв. От устата му се носеха ужасяващи викове и псувни. На моменти гласът му ставаше писклив. Браг нямаше повече време за него. Пред очите му битката кипеше със страшна сила. Вихър от стомана потънала в кръв! Кожа и брони се сблъскваха и разделяха. Маси от човешка и животинска плът се срещаха в страховит порой от движения, викове, удари и смърт! Стоманеният вихър пееше своята страшна песен, а слънцето наблюдаваше безстрастно отгоре. Браг довърши своята работа, а именно освобождаването на оплетените в хамутите и прикованите за фургоните демони. Отне му около минута. Събратята му не смееха да реагират, стояха като вкаменени. Когато се затича към центъра на битката от устата на Браг се посипаха думи които майка му не би желала да чуе от устата на своя син.
Мортир Некронакс се спускаше по склона. Дългите му крака обути в здрави кубинки погълнаха разстоянието за секунди. Водовъртежът на битката го всмука! Лоуг бе вляво от него. Бе казал на Зак да остане скрит сред дърветата. Алва се бе качила на едно от тях и използуваше лъка си по предназначение, да убива! Мортир замахна с назъбения меч и удара му повали противник от коня. Малобройните защитници на кервана продължаваха да се бият като зверове. Водачът им, върху кон успяваше да разблъсква тълпата обградила тримата пешаци. Алва сипеше стрела след стрела и повечето от тях не отиваха на вятъра. Лоуг въртеше свята брадва с лекота, огромните му мускули движеха тялото му с точност до милиметър. Търкаляха се глави и ръце. Лица застиваха в миг на ужас от неизбежното. Озверели и животински изкривени от болка, други се биеха още по-стръвно и ожесточено. Мортир нанасяше удари с демонския меч и отбиваше със скъсения в лявата си ръка. Забиваше острието в корема и изтегляше червата навън. Отби следващата атака! Секира, нащърбена и видяла какво ли не се носеше към гърдите му. Мортир кръстоса двата меча пред себе си и заклини острието между тях. Ритникът му се стовари в стомаха на противника. Онзи изпусна шумно въздух и се сви напред. Секирата се изхлузи от ръката му. Мортир се обърна и потърси следващата схватка. Изправи се пред противник с мускулесто телосложение, меч в дясната ръка и кама в лявата. Разбойникът бе гол до кръста и по тялото му личаха многобройни белези. Лицето бе брадясало, на главата му бе вързана шарена кърпа част от лявото му ухо липсваше. Ударите му с меча бяха бързи и опасни. Мортир разбра, че има пред себе си опитен боец. Трябваше да внимава и да си опича акъла! Мортир контраатакува, настъпи мощно и принуди противника да отстъпи. След секунди онзи се окопити и върху Мортир се посипаха серия от удари които го принудиха да вложи всичко от себе си за да се предпази. Мортир заби ритник в чатала на разбойника и замахна към врата му с двата меча едновременно. Онзи се хвърли на земята и двете оръжия се срещнаха със звън там където преди миг бе главата му. Мортир осъзна , че схватката с този боец му отнема твърде много време и е загубил представа за общото състояние на нещата. Използува един миг за да огледа бойното поле и забеляза зад себе си Зак счепкан в схватка с онзи разбойник който нападна Мортир със секира. Момчето повдигаше с мъка дългия си меч и едва успяваше да отбива ударите на врага си. Мортир се спусна с вик към него. В същия момент усети инстинктивно заплахата зад гърба си. Обърна се рязко назад и видя камата да излита от ръката на изправения противник. Зловещото оръжие преодоля въздуха който го отделяше от Мортир. Последният успя само леко да извърти глава но острието закачи основата на носа му , прободе лявото око странично и се спря в костта на черепа там където е ъгълчето на окото. Мортир Некронакс усети разтърсваща болка, ослепя с лявото око! Усети как нещо се стече по лицето му! Със здравото си око видя налитащия враг. Съзнанието му успя да изолира болката за един кратък миг. Мортир запрати с мощно движение скъсения меч в лявата си ръка към налитащия разбойник. “Дууп” - острието потъна в гърдите му. Устремът му бе спрян, мечът бе потънал наполовина в тялото, препъна се и падна по лице. Теглото на тялото дозаби меча и върха му се показа от към гърба. Мортир освободи от гърдите си вик на болка! Назъбеният меч се понесе сред мелето от човешка плът в неистов танц. Врагът на Зак се свлече обезглавен. Окото на Мортир бе изтекло и от зловещата дупка капеше кръв! Лицето му представляваше гротескна маска , далечен и не съвсем точен спомен за лицето на младия човек поел на поход в планината преди няколко дни. Оръжието на Мортир сечеше врагове наляво и надясно, впиваше се и разкъсваше броня, плът и кости. Варварската сеч продължи докато и последния от враговете не падна посечен. Никой не бе пожален, никой не оцеля! Бандитската шайка на Грег Бъчвата се бе оказала по стечение на обстоятелствата или според плановете на нечия по-висша воля, в ужасяващ и гибелен капан. Отначало нещата вървяха добре за тях и изглеждаше, че от лесната плячки ги деляха само минути. От охраната бяха останали само четирима, а бандата бе от двадесет и трима! Но съвсем изневиделица, отнякъде на сцената на битката се появи малка група от пешаци. При това двама от тях бяха демони! Включиха се в сечта изненадвайки ги в гръб. От някъде се сипеха стрели които с поразяваща точност поваляха човек след човек. Единият демон освободи събратята си от оковите и се опита да тикне оръжие в ръцете им! После се разправи със страховития Грег и се впусна в центъра на кървавото меле. Брадвата му описваше смъртоносни дъги, сечеше и пробождаше с острия си шип. Около обезумялата топка от мускули и свистяща стомана се оформи кръг в който се въргаляха поне пет – шест накълцани трупа. Охранителите се биеха стръвно и водачът им сипеше смърт със своя меч от гърба на коня който бе пленил. Неусетно една дузина от хората на Бъчвата бяха извън строя, мъртви или умиращи. Няколко от освободените демони, по – точно четирима награбиха оръжие от въргалящите се тела и също налетяха. Обезумял човек с русоляви коси и с окървавена дупка на лицето, там където обичайно се намира лявото око помиташе всеки враг пред себе си със странен назъбен меч. Ударите му пробиваха ризници, трошаха чужди оръжия и изтръгваха живота от телата бандитите. В края на битката се включиха и останалите демони. С голи юмруци! Огромна тълпа удави в кръв последните няколко души от бандата на Грег Бъчвата. В един миг в който настъпи тишина и всеки се оглеждаше за враг, но очевидния такъв вече бе в небитието демони и охранители се спогледаха но гласът на Лоуг сложи ред и установи правилата:
-Стига! Това е! – гласът му излизаше на пресекулки. – Останалите сме свои! Войници от кервана, - обърна се той към сержант Боп и тримата оцелели охранители. – Бихте се смело и заедно извоювахме победа! Обща победа! Нека не я разваляме с някоя глупост! Вие сте в безопасност! Гарантирам! Сега нека се погрижим за ранените.
Никой не оспори думите на Лоуг. Мортир заби меча в земята и вдигна ръка към лицето си. Докосна плътта , клепачът и изтичащата кръв образуваха началото на съсирек. По бузата си имаше кръв и нещо лигаво и лепкаво. Зак се приближи.
-Как си Мортир? – гласът му трепереше.
-Не е ли очевидно? Боли ме Зак! Адски ! – Мортир хапеше устни от болка. Адреналинът отделян от по време на битката постепенно изчезваше от кръвта и Мортир усети умора и засилваща се болка. Краката му трепереха. Подпря се на дръжката на забития в земята меч. Браг се приближи и го подхвана през кръста. Мортир изви глава и когато разпозна Браг попита:
-Всички ли сме живи?
-Да , всички сме добре! Ето я и Алва! – Браг размаха ръка към склона откъдето без да бърза се спускаше Алва планинския ловец. Демоните се събираха в широк кръг около Мортир, Зак и Браг. Бяха впили погледи в символа – слънце полюшващ се на гърдите на Мортир и в окървавения назъбен меч побит в пръстта. В задушния, тежък и прашен въздух пропит с острата миризма на кръв и пот надвисна тишина. Мортир осъзна, че трябва да каже нещо и да насочи енергията на тълпата в някаква посока.
-Всички сме уморени и имаме нужда от храна и почивка. Но преди това ще трябва да се погрижим за някои неща. Били сте роби досега, - Мортир замълча за миг – но вече не сте!Свободни сте! Свободни да тръгнете накъдето поискате! Или да останете с нас! Моите приятели Браг и Лоуг ще ви обяснят в какво точно се състои този избор. Смелите войници които защитаваха кервана също могат да избират накъде да поемат или да останат. Сега първо ще се погрижим за ранените. След това ще решим какво от товара ще ни бъде от полза. Явно плановете ни ще се променят съобразно ситуацията. Зак, кажи на Алва да осигури някакъв дивеч за вечеря. Браг, постави охрана по пътя. На километър от нас и в двете посоки. Искам да знам какво и кой се приближава по всяко време. Лоуг, щом приключим с ранените и товара се изтегляме в гората заедно с тези които ще решат да ни последват.
Мортир говореше на демонския език, само думите отправени към охранителите и към Зак бяха на езика на Вандерлее. Демоните се взираха в него с невярващи очи. Човек говорещ демонския език! Планински ловец служещ на хора, подчиняващ се дори на едно момче, демони с оръжие в ръка биещи се рамо до рамо с хора! Какъв ден само! Всеки от присъствуващите демони ще го помни до КРАЯ НА ДНИТЕ СИ! КАКЪВ ДЕН САМО! Свободни! Свободни! От няколко демонски гърла се понесе победен рев. Скоро го подеха и останалите. Мортир усещаше през пелената от болка , че около него се надига и завихря вълна която ще го понесе неизвестно накъде, но дали в края на пътя ще бъде сред оцелелите или ще бъде просто разбито в скалите тяло подмятано от приливи и отливи докато рибите не изгризат плътта му? За да отговори на този въпрос щеше да му бъде нужно време! Малко или много! Мортир Некронакс вече бе променил историята на този свят само с простия факт на своето появяване през бездните на пространството и времето. За тези няколко дни в които бе на тази планета участвува в няколко кръвопролития, опитваше се да предизвика бунт (който най-вероятно е обречен на неуспех и който ще струва огромен брой животи!), контактуваше с чуждоземен изкуствен интелект, размахваше хладно оръжие и убиваше успешно с него – дори се страхуваше, че това може би му харесва донякъде. Водеше хора и други същества след себе си. Водеше ги по пътеки на болка, война и смърт. Имаше ли право? Мортир Некронакс се чувствуваше сякаш е неопитен сноубордист предизвикал лавина! Сноубордистът нямаше никакви шансове! Абсолютно никакви! Нула!
-Зак, отивам да се погрижа за раната си. Искам да доведеш охранителите при мен след малко. Ще бъда там където оставихме багажа си. Ясно?
-Да Мортир. Разбрах.
-Искам да поговоря с тези момчета! – Преди да поеме по склона Мортир обгърна раменете на Зак с ръка и каза:
-Благодаря ти Зак!
-За какво? – Закари го гледаше учудено.
-Оставих враг зад гърба си, един тип с нащърбена секира. Ако ти не го бе поел сега щеше да ми четеш заупокойна молитва!
-Какво? Какво щях да чета? Та аз съм неграмотен!
-Добре де! Щеше да ми ходиш бавно!
-Да ти ходя бавно?
Мортир облиза сухите си устни. Пое дъх и обясни търпеливо, въпреки болката която го мъчеше:
-Щях да бъда накълцан на бифтеци ако ти не бе прикрил гърба ми и не бе поел атаката на онзи борсук със секирата! Благодаря ти за това приятел! – Мортир го тупна по гърба. Окото, всъщност дупката където доскоро имаше око, го болеше! Пое нагоре по склона. Чуваше гласовете на Лоуг и Браг, тропота на крака, писъците на жените и стенанията на ранените.
-Какво е това “борсук” , Мортир? – Въпросът на Зак го застигна и вля нови сили в нозете му. Мортир затича по склона въпреки стръмнината.

*******

Алва бродеше между жертвите на кръвопролитието и събираше стрелите си. Вземаше и други трофеи които никой не би и оспорвал. Тези които бе повалила със силата на своето оръжие й принадлежаха както и собствеността им! Алва участвуваше за първи път в такава масова битка. Схватките в които бе влизала до този момент, като брой на участвуващите не надхвърляха десетина участника. Планинският ловец Алва събираше плодовете от своята кървава жътва!
“ Не мога да взема техните очи и сърца докато им служа, но ще взимам очите и сърцата на себеподобните им! Винаги и навсякъде където има възможност! Ще ги убивам!” - Алва изтръгна поредната стрела от гърлото на поредния труп.
Мортир, Зак, Браг и Лоуг обсъждаха товара на търговския керван. Оръжие, добре! Отлично! Но какво да правят с жените както и с хленчещия помощник на търговеца, когото откриха свит между сандъците с хладна стомана в първия фургон? Сержант Боп и тримата му подчинени от охранителното отделение все още обсъждаха предложението на Мортир за присъединяването им към тяхната група. Неколцина от демоните, освободени от хомотите и веригите бяха избягали незабавно, още по време на битката. Няколко други поеха на север по склона решени да преминат прохода Северна врата, каньона Грел, Червените планини и да търсят изгубената стара родина на свободните демони. Взеха храна и оръжие колкото можеха да носят. Мортир и другите уважаваха решението им. Той попипваше несъзнателно превръзката на лицето си. Осем демона загинали от попадения на стрелците разположени от Грег Бъчвата в засада, шестима избягали, седмина загинали в кръвопролитната битка, петима поели на север. Останаха тридесет. Снабдиха се с дрехи от мъртвите разбойници и охранители. Оръжие имаше в изобилие! Гласът на Лоуг изтръгна Мортир от мислите му:
-Една от жените е държана постоянно окована, другите от кервана казват, че е била обучавана в ръкопашен бой и е била предназначена за арената. Била много опасна! Да я отвържем ли? Прикована е неподвижна в плитък сандък, с маска на лицето защото хапела. Може и да е луда?!
-За кого са били предназначени тези момичета? – Мортир дъвчеше листата на някаква билка които отделяха вещество притъпяващо болката. “ Кьорав съм като къртица!” - в ума му кънтяха милион заглъхващи камбани. Съзнанието му бе леко замъглено и мислите сякаш се бореха с течението на буйна река за да изплуват на повърхността.
-Жената боец и още едно момиче са по поръчка на местния владетел – барон Хоол. Другите пет са поръчани от знатни местни велможи и търговци. Каймакът на местните първенци! Какво ще правим с тях?
-Ще ги освободим, разбира се! - Мортир се сопна без причина на Лоуг.
-Да ще ги освободим, това е лесно! Но какво ще стане с тях? Оставяме ги на пътя ? Млади момичета, красиви, голи, беззащитни и сами! По-добре да ги посечем още сега! Поне ще умрат бързо и без мъки! Обричаш ги Мортир, не можем да ги изоставим!
Мортир осъзнаваше, че демона е прав но мисълта му бе замъглена.
-Нека дойдат с нас ако искат Лоуг. Нека Алва изпробва бойните умения на жената предназначена за арените. Ако прецени, че е луда - нейна е! Да я убие! Пренесете всичко от фургоните в гората, в разбойническия лагер. Съберете и конете. Ще имаме нужда от коне! Определи и група която да охранява лагера и други които да потърсят дивеч. Вече сме много и храната ще става все по-сериозен проблем. Ако Боп и охранителите му откажат да се присъединят … прав им път! Нека се разчуе, че демоните са се вдигнали! Изпрати демони до близките селища. Нека да говорят с братята си там. Да проучат настроенията и готовността им да се включат. Ще трябва да решим в кое селище да се установим и да организираме команден пункт и основна база!
Главата на Мортир клюмна върху гърдите му. Промърмори нещо неразбрано, в ъгълчето на устата му се стичаше слюнка. Заспа! Зак бутна тялото му назад и го зави с някакво съдрано и мръсно одеяло. Огънят пращеше, суетяха се демони наляво и надясно. Браг и Лоуг се изправиха и преди да се заемат с поставените им задачи , Лоуг промърмори:
-Последните му приказки не ги разбрах. Много странно говори понякога този човек!
Зак остана край огъня за да наглежда Мортир. Зуза се примъкна до господаря си и се сви на топка до корема му. Очите й проблясваха, свечеряващото се небе бе обагрено в нюанси от златисто до тъмно червено и лилаво, дългата й опашка свита в края тупаше в тревите. Зак отхапа парче от кисела дива ябълка. Мутрата му се сбръчка, кисело! Устата му се изпълни със слюнка. Продължи да ръфа. Мислите му го отнесоха обратно в битката. Бе участвувал! Рамо до рамо с другите, въпреки че се страхуваше! Да! Бе преодолял страха и престъпвайки нареждането на Мортир го последва в касапницата! Дори бе бранил гърба му! Зак Смелчагата! Ще види Алва, че и той е боец! Ще види тя! Зак Тигъра! Да това му харесва! Ще бъде войник, може да стане и генерал! Зак Трул – Генерала! Ха! Ама каква сеч само! Истинска кланица! Кръв, лайна, писъци, сополи, оголени кости, пикня, смърт и мигове на ужас! Оръжие, някой умира, някой оцелява, гадната страна на живота! Защо хората се впускаха в такава кървава сеч, търсят нещо ли? Или смъртта е по-добра от живота който водят? Или се забавляват от болката? Или си казват – “ не, това не би могло да се случи с мен, никога с мен!” , а после нямат време да разберат колко бързо и безмислено са умрели! Зак хвърли огризката в храсталака , заболя го главата от мислене! Стига толкова! Пресегна се към кратунката и отпи студена вода. По това време Мортир Некронакс потъна в трескав сън. Температурата на неговото тяло се повишаваше. Обливаше се в пот. Потапяше се в бездна! Потъваше със скоростта на светлината. Някъде в мрачните дълбини на подсъзнанието му се отваряха и захлопваха портали. Отначало бяха просто каменни арки издълбани в камъка, промениха се в триумфални парадни входове с мраморни колони чезнещи в дълбоки тъмносини небеса. Превръщаха се в тежки дъбови порти с масивни железни обкови, зад гърба му резета с размерите на балсови трупи ги залостваха. Свързваше ги път, пясъчно жълт, равен, маркиран с бели каменни маркери (на какво разстояние Мортир не знаеше). Пътят бе твърд, покрит от фин прашец. Нов портал отваряше своите крила от ковано желязо ( търкалящи се на колела), пътят продължаваше! Мортир Некронакс потъваше, тялото му гореше в треска. Премина през тежки стоманени врати изчезващи в дебели стени. Вратите се свързваха посредством трапецовидни тела с размерите на автомобил, потъваха беззвучно в стени от титан. Пътят се движеше! Превърнал се в подвижна лента го отнасяше нанякъде! Тялото му лежеше отпуснато по гръб, гърдите се повдигаха тежко, частица от неговото съзнание прие сигнал от обонянието – вонята на собсвения му дъх! Зъбите оцветени в зелено от билките които сдъвка, мърлява превръзка през лявото око (преминаваща през носа и бузата), привързана на тила. Тялото го болеше! Травми, контузии, инфекции, драскотини, рани! Насъбра му се прекалено много, нуждаеше се от почивка! Дълга, дълга почивка! Къде беше? Сънува! Да, това е сън! Със сигурност! Пътят спря да се движи! Защо ли? Опита да се претърколи на една страна и да огледа наоколо, но не успя да помръдне! Чувствуваше крайниците си тежки като булдозери, блокирали и изоставени в гробище за тежки машини! Сърцето му все още биеше, бавно, тежко, но сигурно! Доброто му старо сърце, сигурно като танк сред поле от пшеница, щеше да го преведе и през изпитание! Но пътя бе спрял да се движи! Защо ли? Не се ли бе опитал да мисли по този въпрос преди малко? Или това бе отдавна? Кога? Къде?- „ Кой съм? Аз съм , знам че съм аз!Мортир, името ми е Мортир Некр…. Но защо пътя спря да се движи? И небето го няма! Висок таван! Стая, зала? Къде си Мортир? Къде?”
Моторът – неговото сърце – изцеди цялата си мощност и тоновете от трудно подвижната маса на главата му се преместиха вляво. Видя…. Какво видя? Към него се приближаваше машина! Протегнати манипулатори, пробягващи светлини по корпус от бляскав метал, тих звук з-з-з-з-з, сервомеханизми, кабели, маркучи, леко убождане. На тъмния под до платформата на робота се валят собствените му дрехи, окървавена риза, обувки, джинси, изкривени брънки по ризницата му, колан с манерка и нож окачени на него. Кесийката висяла доскоро на врата му, а вътре бяха….бяха ….бяха…. важни неща….важно нещо…. важно….
Последната врата от мощна бяла светлина го погълна в себе си! Стените, пода, тавана - всичко бе от светлина, той преминаваше през нея и тя през него, усещаше всеки фотон! Разпадаше се! Ръката му бе на хиляди километри, краката му пропаднаха някъде в светлинната бездна, другата ръка изчезваше в обратна посока и се разсипваше се на елементарни частици! Щрак! Светлината угасна, настъпи мрак!

Медицинската машина в Обслужващата станция намираща се на безброй светлинни години от огъня край който бе заспал Мортир Некронакс се зае със своята работа. Изследва тъканите, кръвта, ДНК . Зае се с раните и инфекциите. Отдавна не бе идвал пациент тук. Милион години може би! А този се появи съвсем изневиделица, просто се бе материализирал във външния периметър. Медицинската машина изучи тялото на пациента, синтезира лекарства, вливаше хранителни разтвори в тялото му. Опита да постави изкуствения му зрителен орган на място, не съвпадаше! Странно! Интересно! Би могло да се синтезира нов зрителен орган , от органична материя но дали пациента ще бъде доволен! Ако не хареса органичния заместител? Но как е бил изтръгнат изкуствения зрителен орган от кухина в която не може да бъде поставен и с размерите на която не съвпада? Изводът се налагаше сам. Изкуственият зрителен орган не е бил проектиран и конструиран за имплантиране и експлоатиране от пациента който го донесе на Обслужващата станция. Въпреки това медицинската машина прецени и сравни възможностите и характеристиките на органичния зрителен орган и на изкуствения, който включваше и някаква примитивна степен на компютърен интелект. Съвсем определено изкуствения - неорганичен зрителен орган бе по добър от органичния. По – голям обхват като разстояние и като виждане в невидимия за органичното око спектър, собствена база данни (малка но все пак някаква!), възможности за комуникация с други машинни интелекти. Да! Медицинската машина взе решение в полза на изкуствения зрителен орган.
Изкопира (всъщност просто “всмука” или “дръпна” за част от секундата), цялата информация от съзнанието на пациента и от базата данни на изкуствения зрителен орган и ги изпрати в хиперпространствената галактическа информационна мрежа. Случаят бе много интересен. На тази и на подобните и Обслужващи станции никога не бе попадал пациент от такъв вид! Дори не разполагаха с данни и информация за съществуването му! Интересно!
Медицинската машина се зае да подготви място в лицевата кост на пациента за изкуствения зрителен орган. Отнемаше материя внимателно и точно, микрон по микрон, слой молекули, атом по атом. Идеално съвпадане, изумрудено зеления зрителен орган зае мястото си, симетричността на лицето се възстанови, слоевете клетки се развиваха светкавично под внимателните грижи на медицинската машина, клепачът се плъзгаше леко по почистената и гладка повърхност. Добре свършена работа! Медицинската машина опита контакт с компютърния интелект в изкуствения зрителен орган. Получи се! Протече кратък обмен на информация.
Компютърният интелект имаше твърде много въпроси и лавината от информация която представляваха отговорите го затрупа за милионна част от секундата! Непосилен товар! За да запази дори хилядна част от това щеше да се наложи да изтрие всичко съхранено до този момент, както и собствената си компютърна личност! Неприемливо! Защитите се задействуваха, блокира! Угасна! Скри се! Медицинската машина прецени състоянието на пациента като стабилно. Компютърният интелект на изкуствения зрителен орган бе прекъснал контакта. Колко примитивно!

Зак хвърли огризката в храсталака, заболя го главата от мислене! Стига толкова! Пресегна се към кратунката и отпи студена вода. Водата бе чудесна, Мортир го нямаше, сигурно е станал! Зак се задави! Започна да кашля и плюва! Опитваше да каже нещо! От гърлото му излизаше задавен хрип.
-Ммммооо-оортиир г-г-го н-н-н-н…. – Само преди минута лежеше заспал до него!
-Мооорррр…. – Кашлица и пак кашлица. – Н-н-няма го, няма го! – Зак пое дъх и изкрещя с цяло гърло:
-МОРТИР ГО НЯМА!