автор: nickyqouo

ГЛАВА ДЕВЕТА


Мортир се бе отдалечил на значително разстояние преди да извади чуждоземния компютър с форма на зелено око, принадлежал някога на един “турист” на име Брон.
Между Мортир и ММЛК течеше бърз обмен на информация. Базата данни за народа на планинските ловци бе значителна. След около два часа Мортир знаеше за този народ повече от всеки друг на тази планета освен може би представителите на самия народ. Поназнайваше достатъчно и от езика им. Вече бе наясно и с това, че жената много вероятно е последната оцеляла от своя отряд. Имуществото на загиналите планински ловци се разпределяше веднага на място! Както и някои телесни органи – сърце, очи, език! Да! Интересни обичаи!
Мортир поиска от ММЛК до определи местоположението им и отговора бе почти мигновен с точност до метър. Мортир бе разбрал, че цялото полукълбо е в обхвата на спътника в орбита и че същия този спътник при нужда ще коригира собственото си движение за да може да обслужва нуждите му. ММЛК проектира в съзнанието на Мортир подробна триизмерна карта на местността и съществено подобри ориентацията му. Бяха близо до път! Може би на другия ден по обяд щяха да стъпят на него! Най-близките селища бяха сравнително малки, като това на изток бе значително по-близо. Другото, на запад, бе поне на два дни път. Още по на запад имаше град разположен на брега на голямо езеро. Това бе значително селище, но Мортир искаше да се отдалечи от местата където са минавали Браг, Лоуг и техния бивш господар Смоул. Интересно защо ли Смоул е изпратил втора група преследвачи по петите на демоните-бегълци? При това скъпо платена група! Платата на наемническата дружина( един фааг на човек), бе нищо в сравнение с огромното заплащане което бяха получили планинските ловци! При това АВАНСОВО! Смоул иска нещо от Браг и Лоуг! Мислите на Мортир препускаха бясно. “Но те двамата нямат нищо!Две сопи в ръцете парцали на гърба и торба с остатъци от храна! И все пак има нещо!”
Мортир пое обратно към лагера. Отначало Смоул не е знаел за липсата на онова толкова ценно за него нещо и праща наемниците. После открива, че нещо ценно му се губи и изпраща планински ловци по дирите на двама избягали роби-демони, като заплаща авансово огромна такса! Да, сто на сто тук имаше нещо гнило! Ако Браг и Лоуг наистина са взели нещо ценно те разбира се биха могли да го скрият някъде по пътя.
-Трябва да си поприказвам с тях! Сериозно! Не можем вечно да се спасяваме в последната минута! Това ме подсеща за раната на Браг. Компютър, нуждая се от съвет за лечението на рана причинена от стрела!
Контактът с ММЛК бе ползотворен отново! Мортир успя да открие, дори в тъмнината на нощта, растенията които му препоръча Зеленото око. Когато се върнеше в лагера първо щеше да се заеме с раната на приятелчето-демон, а после щяха да дойдат и неудобните въпроси! Трябваше да му кажат ако са откраднали нещо ценно и са знаели, че Смоул ще ги преследва до дупка. Вярно, че се познават съвсем от скоро но Мортир смяташе, че между тях се е установило доверие и приятелство. Той крачеше назад към лагера. Двете луни се показаха за кратко иззад облаците. Гората доби приказен вид от сребристата светлина и двойните сенки. Прошумоляха криле на нощна птица. Приказно, но и опасно! Мортир вече се бе убедил, че този приказен свят е и много опасно място изпълнено със странни същества и противоречия. Какво ли бе неговото място в този свят? Ще има ли проблеми тук? Излишен въпрос! Най-вероятно самият той ще бъде проблем! А, и новите му приятели бяха едни образи! Мортир наближи лагера вдигайки шум отдалеч.
-Аз съм , не ме убивайте днес! – Странно как изобщо бяха оцелели до сега?

*******

Керванът се движеше бавно на изток. Беше около час преди пладне. Ниски облаци закриваха слънцето. Задушно, тягостно! Усещане за безнадеждност. Мрачно небе и неподвижен въздух. Големите колела на двата фургона трошаха дребни камъчета които отхвърчаха във всякакви посоки под натиска на огромната маса на фургоните и се забиваха болезнено в телата на робите. Двата тежки фургона бяха теглени от групи по четиринадесет роби-демони. Сменяваха се през два часа. Тези които теглеха сваляха хамутите и плетените кошове от гърдите и раменете си и заемаха място зад фургона, оковани в дълги вериги на две групи по пет и една от четири демона. Това бе нещо като почивка въпреки, че често им се налагаше да бутат отзад големите и тежкоподвижни фургони. Тези които надяваха хамутите тръгваха едновременно и в крачка, телата им се напрягаха до крайност, мускулите им се издуваха, а смазаното съзнание на всеки един се мъчеше да се изключи и да избяга от просналата се сякаш в безкрайността двучасова бездна под товара на фургона и ужилванията на бича. В плетените кошове на гърдите им имаше кратуни с вода от които демоните можеха да пият чрез кухи растителни стебла. Разбира се когато водата свършваше никой нямаше да се погрижи да я възстанови до следващото утро. Керванът бе търговски и двата седемметрови фургона бяха натоварени със стока. Търговецът възнамеряваше да продаде изгодно стоката си и да натовари от силния алкохол, производство на барон Хоол с който да удвои печалбите си връщайки се далеч на юг където силните напитки от севера на Вандерлее се ценяха много и струваха на пиячите, които можеха да си го позволят, баснословни суми. Настоящият товар на кервана се състоеше от седем красиви млади жени, четири от които белокожи, за чиито тела търговецът смяташе да получи добра цена от похотливите велможи в град Хоол на езерото Гронденбаар, а също и от самия барон Хоол чиято съпруга бе родила четири деца и отдавна вече не бе обект на внимание от страна на барона. Търговецът не за пръв път доставяше млада женска плът на барон Хоол, надяваше се да продължи с тази си доходоносна дейност и занапред. Освен младите жени във втория фургон имаше топове от платове и изработени от добри майстори и скъпа обработена кожа ботуши за по-богати клиенти. Два сандъка изключително качествен и красив порцелан допълваха съдържанието на фургона. Тези стоки се ценяха много в отдалечените райони на Вандерлее. В първия фургон се превозваше само оръжие. Рогерианска стомана оформена в блестящите остриета на мечов , копия, метални стрели за арбалети, кинжали, ками и брадви. Металът бе намазан с животинска мас, обвит в щавени кожи и подреден в сандъци уплътнени със слама. Всичко това бе зад гърба на търговеца Мизерио Чук отпуснал тяло на капрата на първия фургон и размахващ дългия си бич.
-Дий, - звучно “пляс” върху нечий гръб – мързеливи зверове! Трябва да ми благодарите за това, че гоня мухите от мързеливите ви задници. Довечера ще трябва и да ви нахраня! – Бичът изплющя отново, фургонът се мъкнеше по пътя, Мизерио Чук не виждаше набраздените и окървавени гърбове пред себе си, не виждаше наранените нозе и напрегнати мускули. Не виждаше гористия склон вляво, плодородната равнина вдясно , както и фигурите на десетимата наемни войници които го охраняваха по дългия му път. Те бяха пешаци и умората също им се отразяваше както и топлото и задушно време. Телата им плуваха в пот под кожените туники и плетените ризници. Под шлемовете косите им бяха омазнени и влажни, вадички набраздяваха напрашените им лица. Потта се стичаше в очите, дръжките на оръжията бяха станали хлъзгави в ръцете им. Мизерио Чук не забелязваше нищо от това, а дори и да го забелязваше какво му пукаше? Едните бяха роби, а другите получаваха своята плата! Мислите на Мизерио бяха насочени към втория фургон, към телата на младите жени на които се наслаждаваше колкото и когато си поиска. Скоро щеше да повика доверения си помощник дремещ отзад върху сандък с кинжали, за да поеме юздите и бича. Самият той ще отпусне тяло в прегръдките на някоя от робините. “Да, живота не е чак толкова лош!” – тъй като Мизерио Чук не забеляза скритите в ливадите отдясно стрелци, той не забеляза и стрелата летяща към него. А тя се заби в окото му (звукът бе доста неприятен), и умря прекалено бързо за да забележи каквото и да било! А може би все пак е забелязал или усетил НЕЩО, кой знае? Но от мястото за където отпътува Мизерио Чук връщане няма тъй, че този въпрос остава без отговор засега. Всъщност имаше какво да се види! Хората на Грег Бъчвата бяха организирали чудесна засада. Няколко стрелци с лъкове скрити във високите треви повалиха Мизерио, коларя на втория фургон както и първите двойки от теглещите впряговете демони. Хамутите се оплетоха, каишите се объркаха от падналите тела. Страхът надвисна! Огромната тежест на фургоните стана непосилна и тежкия керван спря пет секунди след атаката. От гористия склон вляво се изсипаха дузина конници начело с Бъчвата. Горещото пладне доскоро потънало в тишина нарушавана само от проскърцващите, трополящи по пътя фургони и плющенето на бича се превърна в порта към ада със съответното озвучаване. Бандата на Грег Бъчвата бе посрещната от охранителите останали на крака след втория залп на стрелците. Шестима пешаци срещу двадесет и трима озверели и закоравели типове за които човешкия живот бе по-евтин от сламата в обора на поредната опустошена ферма. Сержантът на охранителното отделение бе оцелял благодарение на бързата си реакция и стрелата предназначена за гърдите му, се заби в левия му бицепс пронизвайки го открай до край. Сержант Боп я пречупи и изтегли остатъка. От гърлото му се изтръгна вик на болка, звукът бе зловещ, дясната му ръка вдигна меча, краката го понесоха в дива атака срещу налитащите конници, оцелелите му хора го последваха. Първият когото срещна Боп бе Грег Бъчвата. Ударът му мина над главата на Боп. Мечът на сержанта се впи в търбуха на огромния кон с глухо “дууп”. Животното изцвили диво и се свлече след няколко метра затискайки Грег. От устата на последния изригнаха псувни и викове. Боп се обърна и посрещна удара на следващия конник. Ударът бе тежък и Боп се свлече на колене. Хората му посрещаха вълната от наточена стомана и тонове плът. Стрелците отдясно на пътя захвърлиха лъковете след като нападатели и отбраняващи се смесиха, изтеглиха от коланите си брадви , мечове и кинжали и се хвърлиха в кървавия вихър. Един от хората на Боп се обърна да ги посрещне. Сержантът отби поредния удар, захвана ръката държаща меча и дръпна към себе си. Удари с всичката злоба на която бе способен. Ръката бе отсечена под рамото. Политналото от коня тяло се стовари в прахоляка без тази своя част, мястото му върху коня зае сержант Боп. Неистовите викове на болка се смесваха с металическото дрънчене на оръжията. Мечът на Боп се стовари в гърдите на конник вдясно, гръдния му кош разцъфна. Боп насочи коня към своите хора останали вече само трима и обградени от цяла тълпа врагове. Телата и главите на другите двама се въргаляха по земята. Кръвта им превръщаше прахоляка в тъмночервена кал. Тялото на коня воден от Боп се вряза в тълпата. Мечът му свистеше и сееше смърт. Виковете излитащи от гърдите му бяха нечовешки, оцеляваше по чудо, избягваше смъртоносни удари, мушкаше и сечеше! Неговите хора все още бяха трима и на крака. Но врага бе многоброен. Нямаше да отнеме още много време докато някоя стрела се забиеше в тялото на Боп и тримата пешаци щяха да бъдат пометени. С периферното си зрение той забеляза няколко фигури да се спускат по склона пеша от същата посока от която нападна шайката на Грег Бъчвата. Една от фигурите се отдели от групата и затича към спрелия керван. Боп нямаше време да обърне повече внимание на тези дреболии, но усещане за нещо нередно го човъркаше отвътре дори в тези мигове на кръв и смърт. Имаше нещо нередно в картинката! Злобен и мършав разбойник яхнал петнист кон сипеше порой от удари към Боп с леката си сабя. Удряше бързо и налиташе смело. Беззъба уста бе зинала в опит да набави повече кислород за тежките усилия на тялото. Кървави бразди разсичаха лицето на сержанта. Беззъбия го дялкаше както си иска, бе отнесъл част от скалпа му! Боп отби удар с брадва дошъл отляво. Беззъбият се възползува от това и вдигна оръжие за своя последен удар! Изцъклените му очи излъчваха триумф! В отворената беззъба уста се заби дълга стрела, чийто връх изскочи откъм тила. След това очите му вече не излъчваха нищо! Боп отби още един удар с брадва на противника си отляво обръщайки коня си в същата посока. Това което видяха неговите очи просто не беше за вярване! А му предстоеше да види още много!




*******


Зак поддържаше огъня. Лицето му бе смръщено. Бе натъпкал някакви листа в лявата си ноздра за да спре къвотечението. Скулата му се бе издула и го болеше адски. Кръв от носа му вече отдавна не течеше но момчето се страхуваше да махне растителния тампон за да не рукне отново. Бе измил лицето си доколкото бе възможно и не продума на Браг и Лоуг. Пленницата лежеше като умряла. “ Дано наистина да е пукнала!” – мислите на Зак бяха от черни, по-черни и очите му я стрелкаха постоянно. “ Тези планински ловци дали изобщо са ХОРА?” – Зак метна още един клон в огъня. Встрани от пламъците ( но все пак достатъчно близо), бе оставил една пръчка с прегорели мръвки за Мортир. “ По-добре топли прегорели мръвки отколкото студени или изобщо никакви!” – късния час и силните емоции го бяха изтощили и главата му от време на време клюмваше безсилно. Дочу някакъв шум! Лоуг и Браг вече се изправяха.
-Аз съм, не ме убивайте днес! – гласът на Мортир долетя от храсталаците. След малко самият той се показа и скоро огъня освети фигурата му. В едната си ръка освен “светещата пръчка” държеше и сноп треви и листа. Подаде ги на Лоуг:
-Виж дали тези могат да помогнат Лоуг. Браг, как се чувствуваш? – Демонът сви рамене и отговори късо:
-Добре. - Мортир се доближи до тялото на пленницата.
-Това “нежно цвете” не се ли събуди? – Хиленето на Лоуг и Браг премина в гърлен смях.
-Попитай Зак. Има какво да ти разкаже! – Очите на Зак хвърляха искри. Гласът му бе леко гъгнив от натиканите в ноздрата му листа.
- Какво да разказвам? Няма нищо за казване! А вие можете да се хилите докато ви се разчекнат големите демонски усти! Злобни, дебели джуджета! – Зак крещеше. Демоните се смееха. Мортир гледаше ту към тях ту към момчето, пристъпи по-близо до него и забеляза странния вид на физиономията му.
- Какво всъщност е провиснало от носа ти , Зак? – Мортир се взираше втрещен в уникалното медицинско съоръжение.
- Какво , мамка му е станало с лицето ти? Закари размаха ръце към демоните и проснатото женско тяло.
- Те, те …. всъщност тя! – кракът му заора пръст и листа при злобния му шут към пленницата които се посипаха върху нея. – Исках да им покажа! Но тогава тя скочи върху мен и аз …аз …такова, тя се опита да ме убие и да отхапе половината от лицето ми! А те не ми помогнаха и после … после се смяха! Да присмиваха ми се! – Демоните се въргаляха по земята задавяйки се от смях. Държаха се за коремите и кичурите покриваха лицата им. Лицето на Браг менеше всяка секунда гримаси на смях и на болка в пронизаната му ръка. Мортир се опитваше да въздържи и прикрие собствената си усмивка.
- Зак кажи ми честно, ама съвсем честно! Опита ли да се възползуваш от безпомощното състояние на пленницата? – Мортир звучеше сериозно но с ръка прикриваше долната половина на лицето си и усмивката която разтягаше устните му.
- Аз , Мортир… аз … само такова, да им покажа, че …че – думите на Зак станаха неразбираеми. – Тя се опита да ме убие! Тази змия! Мразя я, мразя я! Мразя целия и род! – Зак размахваше ръце като вятърни мелници, очите му се наливаха със сълзи и тъпчеше на едно място като нервен кон. Мортир го довърши:
- Твърд ли е задника и Закари? А? Как ти се стори?
Момчето млъкна и зяпна към Мортир. После се обърна и побягна надолу покрай коритото на реката. Зад него изригна нова вълна от смях.
Половин час по-късно след като Мортир бе изял прегорелите заешки мръвки, Браг бе с нова превръзка на ръката и намръщения Закари се бе върнал при огъня, напрежението постепенно поспадна. Мортир се обърна към Браг и Лоуг:
-Момчета , искам да ви задам един въпрос! - демоните вдигнаха погледи към лицето на Мортир. – Ще го кажа направо! На пръв поглед нещата изглеждат така: вие двамата бягате от своя господар оставяйки го вързан за каруцата, телохранителят му е мъртъв. Някакъв селянин го намира, отвързва го, мята го в своята каруца и го оставя в селото на Зак в страноприемницата “Бурето”. Смоул се свестява, праща наемник и двама демони да му докарат фургона. Изпраща група наемници да ви догонят и да му върнат главите ви в торби срещу един фааг на човек. Само един фааг! След това изведнъж решава да изпрати по петите ви група планински ловци срещу огромна сума която е платена АВАНСОВО! Питам се защо? – над пращящия огън надвисна мълчание. Мортир продължи след минута.
- Взехте ли нещо от онзи скапаняк? Нещо което е толкова ценно, че си струва парите които е платил на сивата кучка ей там - Мортир посочи тялото на Алва – и на нейната група! Нещо толкова ценно, че да си струва усилията! - Лоуг и Браг свиваха рамене и се споглеждаха.
-Вижте, каквото и да е не ме интересува като предмет или стойност - Мортир бе впил очи в тях. – Но все пак заради НЕЩО ни преследват! Отървахме се на косъм! Два пъти! Това няма да продължи вечно момчета! Ако тази не бе сама сега ние щяхме да бъдем четири безоки трупа с изтръгнати сърца и езици! Така, че … моля ви кажете какво взехте от Смоул? Волно или неволно!
-Брадва, малко храна която сложихме в онази торба там , - Лоуг посочи към торбата – и откъртихме две къси греди от фургона. Здрави и удобни за хващане. Това е всичко Мортир. – Демонът говореше спокойно и Мортир му вярваше. Лоуг продължи:
- За нас също е странно, че Смоул е изпратил планински ловци след нас. Необяснимо е! Та ние сме просто двама демони-роби, купчини месо! Нищо повече! Такива като нас може да купи навсякъде за нищожни пари! Просто не знам. – В това време Браг бе придърпал кожената торба и измъкна от вътре няколко къса скала с размерите на дребни ябълки както и парче кожа.
- Ето това беше в торбата тогава, преди да пъхна храната вътре, това е и сега. Друго няма! – Браг напъха парчетата обратно, кожата също и я подхвърли към Мортир над огъня. Мортир я улови и бръкна вътре. Извади блестящо парче руда. Огънят хвърляше отблясъци върху буцата и тя блестеше. Мортир я доближи до огъня и четиримата се скупчиха да я разгледат отблизо.
- Беести! – изгъгна Зак. Мортир го погледна.
- Няма ли да махнеш този треволяк от лицето си най-сетне?
Зак се дръпна назад обиден но се зае да измъква импровизираната тапа от носа си.
-Наистина блести, вероятно е златна руда. – Мортир премяташе тежкия къс в ръце. – Браг ти знаеше ли какво е това?
-Не, откъде ще знам? Не съм вадил нищо от торбата след като храната свърши, чак до сега!
- Не ти ли тежеше?
-Нямах време да мисля за това Мортир! Освен това бях напълнил торбата с храна. После храната свърши но торбата си беше добра и я задържах. - Мортир извади още два къса. Оказаха се със същите размери като първия.
-Не разбирам много от руди и метали но дори това да е злато то не е обработено, то е просто къс скала с голямо съдържание на злато. Това което е платил Смоул на сивите лица вероятно е много повече като стойност! Странна история! – Мортир започна да пъха буците обратно в торбата когато напипа парчето кожа! Измъкна го и го разгъна. Бе осеяно с линии, резки и всякакви други очертания в няколко цвята.
-Каква е тази гюдерия?
-Какво? – зяпнаха другите трима.
-Каква е тази гюдерия, питам? – Мортир се взираше в парчето. – Носна кърпа, лигавник ли, що ли?
-Не знам какво е гюдерия, -- Браг смутолеви думата – но знам , че това е човешка кожа. - Мортир подскочи като опарен и хвърли настрана парчето.
-Какво? Човешка кожа? Държах човешка кожа в ръце! Мамка му! Откъде си сигурен? – Мортир се взираше невярващ в Браг. – От кого я одра?
-Не съм драл никого! – Браг звучеше обидено. – Просто си беше там в торбата!
-Защо не я изхвърли?
-Някак ми харесваше да държа човешка кожа в ръката си! Цял живот бях мечтал за това!
-Чакай, не искам да се караме! – Мортир бе вдигнал отворени длани пред себе си в жест на примирие. – Просто се стреснах малко! Това е! Не те обвинявам за това, че мразиш хората. Имаш си основания за това! От друга страна аз съм човек и реагирах по човешки. Съжалявам ако съм те обидил! Не исках това! – Мортир замълча за миг . – Има доста хора които заслужават да бъдат одрани, при това живи! Колкото и жестоко да звучи! – последните думи промърмори толкова тихо, че се усъмни дали другите са го чули. Зак бе клекнал над парчето кожа и го разглеждаше. Извиваше врата си вляво сякаш искаше да го погледне от друг ъгъл. Потърси някаква клечка наоколо, напипа една отчупена клонка и с нея завъртя кожата в такова положение, че да я разгледа от желания ъгъл.
-Това е нашето село, реката, пътят към прохода Северна врата и старата разрушена крепост Олгрон. По – нататък не съм ходил и не ми е познато!
Тишината която настъпи след тези две изречения бе космична. Не се чуваше и най-малък звук сякаш дори природата бе притихнала. Браг се обади пръв.
-Значи е било карта! Ето това е да си неграмотен роб-демон. Смоул имаше много карти но всичките бяха върху хартия и по тях имаше знаци и букви, всъщност от пръв поглед се разбираше, че са карти! А това си беше просто парче мека човешка кажа с драскулици върху нея. Дали е важно? – Браг бе смръщил лице. – Значи аз съм причината да ни преследват така упорито! - Мортир приклекна до Зак.
-Обясни ми Зак. – Момчето се впусна в обяснения – селото, реката, пътя, крепостта. След малко Мортир се изправи и се обърна към Лоуг и Браг.
-Изглежда наистина е карта! Много странна разбира се. Мастото накъдето води е в обратна посока на нашето движение. Браг, Лоуг – Мортир облиза устни и потърка челото си с ръка --може би търговеца Смоул е пътувал именно натам, ако това което разчита Зак на картата е вярно. По всичко личи, че Смоул търси нещо и мястото на това нещо е указано на тази отвратителна карта.Освен това може би Смоул не е направил копие върху хартия. Защо иначе ще ви преследва? Дори и с такава карта вие не можете да откриете мястото понеже сте неграмотни! Дори и да го откриете , КАКВО ОТ ТОВА? НИЩО! Вие сте безправни роби! Нямате нищо свое! Каквото и да има там закъдето се е запътил Смоул, то не може да бъде ваше! Значи единствената причина за това преследване е следната: Смоул НЯМА КОПИЕ! Това е единствения му ориентир! – Мортир се наведе и вдигна парчето кожа от пръстта.
-Наистина е мека Браг! – намръщи се и рече на Зак:
-Разпали огъня! Ще си поговорим с нашата нова приятелка от планините. – Зак се зае да разпали утихналия огън. Лоуг разпери мощните си ръце в жест на безпомощност.
-Тя няма да говори с нас Мортир!
-Ще говори Лоуг, ще говори! Повярвай ми! - Огънят поглъщаше сухите клони и скоро светлината се увеличи значително.
-Нека я довлечем по-близо до огъня! – Мортир заобиколи тялото на Алва и подхвана раменете и. Демоните я уловиха за краката и се опитаха да я вдигнат. Отпуснатото тяло за миг оживя и започна да се извива и гърчи опитвайки се да захапе ръката на Мортир. Алва издаваше странни съскащи звуци които по всяка вероятност не бяха хвалебствени слова.
-Тази луда дивачка има доста мръсен език! – Мортир бе измъкнал на косъм ръката си от щракащите зъби оголени върху безизразното лице.
-Разбираш ли какво казва? – Зак подръпна ръкава на Мортир. – Наистина ли разбираш какво казва?
-Да Зак! Разбирам я какво казва! Но точно тези думи няма да ги превеждам. Лоуг изтеглете я за краката!
Демоните затеглиха гърчещото се тяло към огъня. Главата и се удари в земята, очите и святкаха. Лоуг и Браг пуснаха краката й и зачакаха Мортир който се приближаваше зад нея с изваден нож в ръка. Клекна зад главата на Алва, отпусна се на колене и с рязко движение сграбчи гъстата коса на жената. Лявата му ръка стискаше сивите и черни кичури и опъваше главата и назад.
-Запушете и устата! – Мортир я държеше здраво за косата. Лоуг хвърли върху главата й парцал който измъкна от някъде и грубо го натъпка в устата й с дръжката на ножа си. Бе се сдобил с този кинжал от мъртъв наемник с липсваща глава. След като натика парцала в устата й го пристегна с ремък за да не бъде избутан с език.
-Готово! А сега? – Лоуг гледаше с очакване към Мортир.
Последният се наведе над главата на Алва и заговори на нейния странен и изпълнен със съскащи звуци езек. Тялото й сякаш се вдърви, очите и щяха да изскочат от орбитите. Мортир продължи да говори още известно време след което с бързи движения отряза кичур коса от главата на Алва и го подаде на Зак. Отряза нов кичур и го подаде на Браг, после още един за Лоуг. Накрая отряза и един за себе си. Косата й бе твърда със странно дебели косми, не се режеше лесно! Тя лежеше неподвижно, погледа й бе станал безжизнен.
-Момчета приберете тези кичури на сигурно място. Докато притежавате кичур от нейната коса тя не може да воюва срещу никой от вас. Законите на народа й са много строги в това отношение. Традицията не допуска компромиси. Но за да сме още по – сигурни и спокойни ще свършим още една работа. Издърпайте я до водата! – Мортир се приближи до раницата си, извади паста за зъби, прибра фенера и се отправи към брега където Браг и Лоуг вече бяха завлекли тялото на жената – планински ловец.
-Натопете й главата във водата но така, че да се намокри хубаво! – Демоните натиснаха главата на Алва в бързата студена вода и я задържаха за кратко. Когато я извадиха Мортир се зае да реже ниско, доколкото бе възможно косите и хвърляйки ги в реката. След няколко минути върху главата й бяха останали само къси снопове сиво-черна коса. Натопиха главата й отново след което Мортир изстиска голямо количество от пастата за зъби върху останките от косата и и се зае да я размазва. След като разпени хубаво пастата започна да бръсне с ножа си главата й. Не беше лесно, сигурно я болеше освен това Мортир я поряза няколко пъти но не му пукаше! Тя се бе опитала да го убие! Не само него, а и приятелите му! Една студена баня щеше да бъде малко възмездие за нея. След като я обръсна задоволително, Мортир преряза ивиците от наметалото с което бяха вързани краката й. Развърза и алпинисткото въже стягащо горната част на тялото и пред смаяните погледи на другарите си. Зак стъписано отстъпи назад към огъня. Мортир проговори на езика който никой извън планинския народ не би трябвало да знае.
-Изправи се! – Алва мудно се изправи на крака.
-По законите на твоя народ когато планински ловец загуби битката и косата си, то той служи на този който го е победил и притежава част от косата му дотогава докато собствената му коса не порасте отново по-дълга от отрязания кичур.Тогава можеш да потърсиш реванш от този който те е победил но не ти е отнел живота. Ти ще служиш и ще се подчиняваш на мен и на тези мои приятели. Ще изпълняваш всяко тяхно нареждане, те притежават косата ти както и аз! Разбра ли ме?—Алва кимна с глава и отново заби поглед в земята. Със славата й бе свършено! От незапомнени времена планински ловец не бе побеждаван и поробван от човек от равнината, камо ли от роб-демон и малко момче! Традицията, закона на народа и бе категоричен. Но тя ще издържи, ще изчака трите години нужни за да порасне косата й отново до необходимата дължина! Тогава ще вземе сърцата, очите и езиците им! Да! Ще издържи и ще ги пипне! Тези гадни, парцаливи и миризливи бездарни смотаняци! Мрази ги, мрази ги!Ще погълне сърцата и оч…
-Повтори това което ти казах на езика на равнината! – Гласът на Мортир я шибна като камшик и я изтръгна от мислите й.
-Говори, този който те победи ти заповядва! – Раменете на Алва се тресяха от шока който изживяваше! Победена, унизена, подчинена! Думите на равнината Вандерлее излизаха някак неестествено между тънките й устни. Лицето на жената – планински ловец оставаше все така безжизнено, като маска!
-Алва, от рода Киуоун, планински ловец и първи в колоната ще служи на тези които я победиха, ще изпълнява всяко тяхно нареждане и ще ги защитава докато не дойде време за реванш. Когато косите и честта й се завърнат, Алва ще изсмуче очите от лицата ви! -– последното бе злобно изсъскано между стиснатите й зъби.
-Струва ми се, че това последното не бе необходимо. – Зак пристъпи от крак на крак. –Здравей, аз съм Зак! Значи твоето име е Алва!
-Да, това е името ми! – червените очи се впиха в розовобузестото лице на Закари който неволно отстъпи крачка назад.
-Да, чудесно име! Много хубаво име!
Мортир се приближи до Лоуг и Браг и си зашепнаха нещо ухо на ухо. Когато краткото им съвещание свърши Мортир се обърна към Алва.
-Е красавице, ще ти се наложи да свършиш някоя и друга работа но първо искам да знаеш, че ти отнемаме парите които си получила за да ни затриеш прекрасния живот. Практически ти не си заработила тези пари тъй като твоите мишени са живи и здрави, с изключение на тази драскотина – Мортир посочи стегнатата в превръзка ръка на Браг. – Останалите ти вещи са там край огъня, можеш да си ги прибереш. Всичко! Оръжия, скрити и явни. Всъщност ти май нямаш нищо друго освен оръжия. Единствено качулката която покрива главата и скриваше лицето няма да получиш обратно. Искаме да виждаме лицето ти. Желаем и всички други които срещнем по пътя си да са наясно, че сме победили планински ловец! Сега ще поемеш охраната на лагера до сутринта. Няма да е зле да удариш и някой заек или нещо друго което става за ядене за утре. Но имай в предвид следното: очи и сърца не ядем! Събуди ни час след изгрева. Огъня да бъде запален! – Мортир се обърна и се отправи към живителната топлина на пламъците. Преметнал ръце през раменете на демоните се обърна назад към Алва.
-А, да! Още нещо, мехада! – Алва го стрелна с огнена омраза в очите, но бързо сведе поглед. “Мехада” на родния и език означаваше победената! – Отнасяй се любезно с младежа! – Мортир кимна към Зак. – И не убивай онази котка която се е изтегнала до огъня. Това е любимата ми котка! А ти, ти не си любимата ми пленница! Заеми се със задачите си мехада!
-Разбрах! – изсъска Алва и се втурна да събира оръжията си. Отне й доста време, после тя изчезна в гората.
-Дали няма да ни пререже гърлата докато спим? – Зак бе притеснен. Мортир се зае да го успокоява докато се опъваше край огъня, отпуснал глава на раницата си.
-Няма! Тя има кодекс на честта който е задължена да спазва. Ако ни убие за отмъщение преди да е изпълнила дълга си към нас, който се състои в това, че я оставихме жива след като бе победена в битка, тя ще бъде още по-унизена и безчестна.
-Ами когато косата й порасне отново? – Зак все още имаше притеснения.
-Има около три години дотогава Зак. Три години са много, много време! И през всичкото това време би могло да се случи какво ли не! С нас, с нея, -- Мортир замълча за миг – ще му мислим когато този момент наближи.
Настъпи тишина в която се чуваше шума на вятъра горе в листата и клоните на вековния дъб, пращенето на съчките в огъня и шепота на бързащата по склона река.
-Мортир, -- Браг извърна леко глава към него – как научи толкова много за обичаите на народа й? Как научи езика й? Когато я видя просната в храсталака ти попита нас, “какво е това по дяволите?”. Откъде и как научи всичко това? – След кратко мълчание Мортир отговори.
-Не мога да ти го обясня сега Браг. Но отговор има, има и още много отговори на други въпроси които ви дължа, но се нуждая от още малко време и ако сме късметлии да оцелеем ще научите всичко! Обещавам, от игла до конец! Имаш думата ми!
-Добре! – Браг се обърна с гръб към огъня и след секунди спеше. Скоро, колкото и непредпазливо да беше, заспаха и другите. Само очите на Зуза останаха да святкат в мрака.