автор: Platonika

След една сомнамбулно изживяна нощ



Ти беше свят.
А може би и нещо повече.
Познах те по красивите вселени.
Не спах нощес. Поисках те.
Поисках да се любя сред дантели.

Ти беше смут.
Аз бях нечувствала.
На ужким ме опари.
С нежен градус.
Не ме болеше.
Да те галя бе
най-странната и страшна сладост.


Заспах виновна...
Рядко дръзвам
с ума си да разнищвам страховете.
Убих.
Признавам.
Беше лудост.
Видях какво е вътре в тебе...


Светкавично ме сграбчи.
Във гърдите.
Душеше ме и бялата ти тежест.
Не беше същата.
Зловеща беше.
Далечна от първичната си прелест.



Разплете ме.
Предтрансно го направих.
Съблякох те.
Разрязах те обидно.
Крещейки се заклех във всичко свято,
че бели рокли няма да обличам.