автор: papacot

Вдън гори от габър,
в страсти и къпини,
стар крадец ограбвал
всеки, който мине.

Хуквал с любовта му,
сам на гръб я носел.
Нищо не оставял,
правел го на просяк.

Ден и нощ натрупвал
в кървави могили
спомена си глупав,
не дотам изстинал.

Гарван тихо кацвал,
грачел му, че сам е.
Черпел го с лаваца
Крамер срещу Крамер.

Бах натровил мейла
с песни фюр Елизе.
Клептън паднал в “Лейла”.
Господ даже слизал…

Тихо е след Вилхелм.
Тихо и проклето.
Габър се умилква,
сред къпини клекнал.