автор: Fillix

Някой ден може би ще ме забравиш.
И не ще се сетиш нивга веч.
И на гроба мой, няма цвете да поставиш,
за мойта обич да поднесеш.

Умрях, но явно не си струва вече.
Да се плаче и тъжи?
Щом сърцето си отдавна излече
и друга залюби ти.

Не те упреквам, но се чудя -
Нима това бе любовта?
Аз няма вече нивга да те видя.
Но ще те обичам и в смъртта.