В България съм, сине. Тук съм.
И тук превъртат се годините.
Безумието ми от лукс
превърна се в необходимост.
Преди изправен слушах химна.
(Все още жегва ме отвътре).
Забъркаха ме, сине, в глината
грънчарите. И днес съм мъртъв.
Направиха от мен тарелка.
По кантовете рози пърхат.
В средата – българският герб
с лъва си услужливо мърка.
Купи ме, сине, и продай ме.
Продай ме в твоята Америка.
Нали си там? Нали с в рая?
Аз вярвам. Там ще се намерим.