автор: galina

продължение

Стая в дома на П.Р.Славейков в София. Славейков лежи болен. До леглото е седнал синът му Пенчо Р. Славейков.

ПЕНЧО Р. СЛАВЕЙКОВ:/ с нарочно бодър глас / Е, тате, как си? Днес виждам, писал си пак.
СЛАВЕЙКОВ: Че съм писал, Пенчо, позна, а то другото...
ПЕНЧО Р. СЛАВЕЙКОВ: А писа ли на министъра на просвещението да ти помогне за издаването на българския речник ?
СЛАВЕЙКОВ: Да! Отдавна съм вече готов с притъкмяването за печат първите четири букви. Смятам ще излязат двадесет и пет печатни коли и ще съдържат повече от десет хиляди думи.
Само че аз за друго искам да те помоля сега.

ПЕНЧО Р. СЛАВЕЙКОВ: Какво е то ?
СЛАВЕЙКОВ: Виждаш старостта и болестите все повече ме налягат. Не ми стигат силите за всичко и ако не се вдигна и този път, ти ще трябва да ми помогнеш./ Пресяга се към малката масичка до леглото му, взема няколко изписани листи и ги подава на сина си. / Написал съм едно отворeно писмо и искам то да стигне до предназначението си.
ПЕНЧО Р. СЛАВЕЙКОВ: / взема листите и чете / До представителите на Великото народно събрание.../ поглежда баща си питащо /
СЛАВЕЙКОВ: / взема листите от ръцете му говорейки / Дай аз да ти го прочета. Искам да ми кажеш ще ли го одобриш./ Навдига се на лакет и чете./
Почитаеми господа представители!
Свикани вий се събирате в старата столица на България, но вий не знаете навярно защо се свиквате и за какво се събирате.
.................................................................................................................
Може би да искат пак да ви лъжат или заплашват, за да ви подведат подире си, както първен.
....................................................................................................................
Те ще се мъчат как - годе да стоварят кривите дърва на други, а те да излязат чисти и пречисти, а главно ще гледат, както рекохме, да ви оплетат изново, щото вий да станете отговорни за всичко беззаконно и безобразно, що са те извършили, без вази./ Славейков се навдига още повече от леглото и продължава да чете./
.....................................................................................................................
Ето, десет месеца става, всичка България, Северна и Южна, без война е във военно положение; в името на това положение навсякъде българските граждани се преследват по един най-жесток начин.
.....................................................................................................................
Тъмниците както в столицата, тъй и по всички градове бяха и са още пълни с политически арестанти, измъчвани по един най-безчеловечен начин.
.....................................................................................................................
Какво е това грозно и възмутително управление, което простият народ характеризира по-лошо и от кърджалийските времена.
......................................................................................................................
И аз като частно лице, в името на народа, господа народни представители, за едно нещо ви моля и на едно нещо само настоявам: за име Божие, съдействайте, както можете, да се вдигне това несносно военно положение, за да може да си отдъхне този тъй зле измъчван народ. / Отново се отпуска уморено на лакет./
......................................................................................................................
Обичам да вярвам, господа представители, и надея се, че моите изказани думи ще имат значението на предсмъртен завет за вас и за народа, когото съм толкоз обичал и на когото съм се клел до гроб вярно да служа...
/ Синът му го гледа с изпълнен с уважение и почит поглед./

Сцената потъва в мрак. Чува се биенето на камбани при смърт. Постепенно се осветява само писалището на Славейков, което този път е празно. На тоя фон, глас зад кулисите чете думите казани от Иван Вазов за Петко Р. Славейков.

"Писател, поет даровит, Славейков пръв със своя майсторски чук издяла из грубата скала на българския език, статуя с изящни линии и форми, пръв изкара из тоя първобитен, необработен инструмент ония сладки звукове, ония драги песни, които са омайвали нашите юношески души и са поронили в тях първите семена от любов към хубавото, към поезията; душа упорита, желязна, родена за борба, Славейков пренесе като твърд гранит всички бури на една мъчна епоха и служи за тръбач на въздишките и ламтенията на цял един народ, внимателно вслушан в неговото сладко и гръмко слово."

Край