автор: pisanici_com

Моята героиня се казва Богдана. Богдана работи осем часа в една аптека в Радомир, тя е невзрачна и с наднормено тегло, но хората я обичат, поздравяват я любезно и й пожелават хубав ден на излизане.
Богдана не се смее високо... не навиква, дори не гледа клиентите в очите, с изключение на дядо Митко, който всеки месец си взима блистерчето за кръвното и с рестото от четири стотинки си купува зелено ментово бонбонче. Тя обича беловласия, дарява го с усмивка и често му намигва съучастнически, когато си е забравил рецептата. Една събота сутрин, 4 дни след като дядо Митко трябваше да дойде да си вземе хапчето, Богдана видя дъщеря му и позна по жалейката, че стареца е починал… Аптеката някак си посърна. Богдана пак идваше всеки ден, усмихваше се вяло, но нещо и липсваше, сякаш квартала й беше чужд. Първи извод :

„Всеки, които прекалява с ментовите бонбончета умира (повечето пъти в петък)“

Две години по – късно, моята героиня отново е Богдана, тя е с 15 килограма по – лека, смее се високо, гледа мъжете в очите и си носи косата пусната. Ходи на танци при господин Агапио. Там циците й получават най – голямо внимание. Сто процента е забравила за кварталната аптека, сега работи като научен… нещо си, с две думи спи с когото трябва. Бедрата й са изваяни и изглеждат перфектно, особено когато са разделени едно от друго. Богдана е запазила само една своя страст от преди метаморфозата и това е любителския й интерес към билките, тя винаги си е мислела, че нещо я свързва с магическите растения, че тя самата е такова за хората около нея. Вторачи се в това и дори си измисли ник в тоя смисъл, на скайпа й се навързаха бледи и притеснени младежи от всички краища на страната, обаче тя не се даваше така лесно, все пак не беше гладувала две години, за да пусне тия прелести на комплексиран програмист, трябваше й груба и първична мъжественост на нея, някои да й се държи кат боклук, а тя да си мисли, че той просто е изнервен от супер отговорната му работа. Втори извод:

„Всеки, който има лош дъх, по всяка вероятност има малка пишка (повечето пъти носи очила)“

След още две години…

Богдана живее в София, има собствен апартамент и верига от дрогерии. Казват се „Белла Дона“ , и тя вече не знае що, ама звучи „яко“. Богдана е красива и самотна тридесет годишна реализирана и коректна с приятелите си мацка с репродуктивни затруднения (психологични – не физически). Има куче или по – скоро рунтав плъх, който носи под мишница цял ден и с когото с удоволствие дразни нацупените продавачки в мола. Богдана има обноски и гледа от високо. Вечер се прибира в шикозната си спалня, маструбира и пие червено вино от кристална чаша. Плъхът лае, по време на рекламите на сериала, а Богдана капва във водата му малко валериан… Тихо е в живота й, точно толкова тихо, колкото когато аптека в Радомир разбра, че дядо Митко е починал… Трети извод:

„Всеки, който има ГОЛЯМ задник и малко мозък, работи в МАЛЪК град в квартална аптека (повечето пъти се казва Богдана)“

След двеста години моята героиня се казва… Богдана, тя е тийнейджърка с хормонална вихрушка и огромен задник. Тя чете много и знае, че само благодарение на билките и илачите дето си ги взима от дрогериите „Белла Дона“ ще отслабне… а като отслабне ще отиде в София и само гледайте какво ще стане.. Четвърти извод:

„Всеки успял да излъже поне един човек, ще излъже милиони… (повечето с желание да имат хубава фигура)“

П.С.
В памет на 15-те килограма слезли от мен (надявам се завинаги).
Посвещавам историята за Богдана на онези, които вярват, че ако си слаб това ще промени живота им…

Пети извод:

„Всеки, който танцува латино си мисли, че целулит означава фигура в салсата.“

Мексиканско дупе не означава, задник с площта на Мексико, нали???