Видях красив силует
Очертах го с ръка
Полъха го отнесе
Не можах да го настигна
Чух думи на поет
Те оформиха дъга
Огънят я разнесе
От сърцето ми той се издигна
Дойде във вечерен тоалет
Обвита в бяла мъгла
Погледът ти ме понесе
Беше ме страх дори да мигна
Купи ми еднопосочен билет
Качи ме на своята метла
В своя свят ме пренесе
след това ума ми умело задигна
Насочи към мен пистолет
Уж така на шега
Но реалност в главата ми внесе
От земята сега достойнството си трябва да вдигна