Един вдървен увиснал непослушен котарак.
Обесен от деца на тънък недосъхнал клон.
Играли на умиране и дъвчели бонбони.
Играли си децата на посяване на мрак.
Един усмихнат котарак се плези недостинал.
И гледа ме с очи, в които няма нищичко.
И бърка ми в душичката, дълбоко я разнищва.
И храни утрето с бонбоните на миналото.