автор: galina

продължение

Сцената е част от кафене. На една от масите са седнали двама русофили, а на друга техни опоненти русофоби.Те пият кафе, четат вестници и си разменят язвителни реплики.

ПЪРВИ РУСОФОБ: / говори на своите съмишленици от тяхната маса / Аз мисля, господа, че опасността от русите в тоя момент е голяма и належаща.
Истината е, че загубиха позициите си тук и сега постоянно търсят причини да ни окупират.
ПЪРВИ РУСОФИЛ:/ подвиква предизвикателно/ А според нас, опасността от русите не е толкова голяма и належаща.
ВТОРИ РУСОФОБ: А откъде е, господине, ако не е от там?
ПЪРВИ РУСОФИЛ: Опасността иде от нашите неразбории и партизански борби, от нашите управни безредици, а не от химерчески страхове!
ВТОРИ РУСОФОБ: / с многозночителен тон / Ако съм ви правилно разбрал, вие обвинявате властта?
ПЪРВИ РУСОФИЛ: Ако една власт върви против интересите на нашата освободителка и благодетелка, има за какво да се обвинява, не мислите ли?!
ПЪРВИ РУСОФОБ: Вашите приказки са твърде опасни и нездрави!
ПЪРВИ РУСОФИЛ: Вървете да ме обадите, господине, ако мислите, че по тоя начин ще изпълните патриотическия си дълг.

Опонентът му го поглежда многозначително и без да отговори продължава да си чете вестника. Момчето от кафенето им донася кафетата.

ВТОРИ РУСОФИЛ: Момче, получихте ли новия брой на вестник "Истина" ?
МОМЧЕТО: Да, господине, съвсем пресен е. Да ви го донеса ли?
ВТОРИ РУСОФИЛ: Да, дай да го прегледам.
ВТОРИ РУСОФОБ: Вашата "Истина" чини ми се е много далеч от истината.
ВТОРИ РУСОФИЛ: А вашата истина, господине, каква е? Да се продавате за едно гърне леща на немците и маджарите ли?

Момчето донася вестника и вторият русофил започва да го разглежда.

ВТОРИ РУСОФОБ: Умният човек, навреме вижда от де изгрява слънцето!.
ПЪРВИ РУСОФИЛ: То нали туй слънце ще опърли крилата на България я!
ПЪРВИ РУСОФОБ: А на вас руски ботуш ли ви се е прищял?!
ПЪРВИ РУСОФИЛ:/към своя съмишленик / Пише ли нещо интересно? Я чети да чуем!
ВТОРИ РУСОФИЛ: Да, тъкмо.../ чете / Всички се боим и страхуваме от външни опасности; русите твърдим, постоянно търсят причини да ни окупират, искат да ни завладеят...
ПЪРВИ РУСОФОБ: Ето туй е самата истина!
ВТОРИ РУСОФИЛ: /продължава да чете/ Но не ще са, сякаш, само русите криви, а ще бъде криво най-вече нашето неразбранство, нашето твърдоглавство.
ВТОРИ РУСОФОБ: Господа, господа, дяда ви Славейкова съвсем е вече ощурел!
ВТОРИ РУСОФИЛ:/ чете / Кои сега остават благодетелите народни, ако русите от избавители станаха завоеватели. Англичаните ли? Немците ли? Маджарите ли?
ПЪРВИ РУСОФОБ: А защо не...
ВТОРИ РУСОФИЛ: / чете / Не е ли ослепление? Не е ли незнаяние на историята? До вчера какво са били и едните и другите за нас...
ПЪРВИ РУСОФИЛ: Да живей Русия!
ВТОРИ РУСОФОБ: Долу...

Спорещите започват да дюдюкат и да се освиркват едни други. Вдига се врява.
Сцената отново потъва в мрак. В единия ъгъл пак се осветява писалището на П.Р.Славейков, където той продължава да пише. При него отива разтревожена жена му Ирина.

ИРИНА: Петко, търсят те...

След нея влиза офицер от полицията. Виждайки го, Славейков се изправя от стола в очакване на нещо неприятно.

ОФИЦЕР: Господине, упълномощен съм да ви връча тази заповед, с която се запретява издаването на вашия вестник " Истина" и вие се поставяте под домашен арест. / Подава му заповедта. / Имам чест!/ Той козирува и излиза./
ИРИНА. Божичко, какво ли още ни е писано да преживеем!

Славейков сяда бавно на стола, видимо чувствайки се зле.

ИРИНА: Петко, що ти има ? Да повикам ли доктора?
СЛАВЕЙКОВ: Остави, Ирино, на бели коси доктор не помага.
ИРИНА: Ще, ще, ти не се отписвай преди Господ да е сторил това.

Ирина излиза разтревожена да търси доктора, а Славейков отново се заема да пише.

/следва продължение/