автор: ggerin

Защо ли искам днес,
да те накарам да ревнуваш.
Защото, сам отказа се от мен,
а уж била съм, нещо хубаво в
живота ти.
До мен когато сядаш,
не смея, ръце към тебе
да протегна.
Че дадох дума:
Да не прелъстявам,
за да бъдеш верен!
Щастлив си, знам!
Но все пак искам малко,
да те накарам,
не нея,
мене да ревнуваш!