автор: dedenze

Голям,як и синеок българин.Ако навремето имаше конкурси за културисти,
би се класирал в челните места.Тялото, не беше изградил чрез фитнес и хранителни добавки.Той беше ковач.На стената,до наковалнята, стоеше опушено, майсторско свидетелство.Със снимка от младежките години , няколко печата и гербови марки от царската администрация.

Да получиш такъв документ е било доста трудно.Свидетелството е давало
право за работа и откриване на ковачница.Имаше основание да се гордее,
голям майстор и хората непрекъснато го търсеха.За съжаление, беше дошъл социализма и му забраняваха частна практика.Нелегално поработваше,
комшиите не го издаваха.Носеха му счупени мотики,брадви,коси,
сатъри и какво ли не, за ремонт.Ръцете му бяха груби,напукани и силни.Бях
12-13 годишно момче и когато ме потупаше уж леко, свойски, губех дъх.
Радваше се ,че аз, любимият внук, ще изкарам ваканцията при него.Имахме си игра в която,той хващаще двете ми ръце с една негова. Освободя ли се, изпълняваше мое желание.Нямах никакви шансове,ако се теглех много,просто ме вдигаше във въздуха.Понякога ми пускаше аванти,уж ме изтървал.

Водеше ме из града , на всички обясняваше,че съм внукът .По време на разходките,винаги намираше някакви, захвърлени железа и ги прибираше.
Баба ми, като ни видеше натоварени с мръсните отпадъци,започваше да вика от вратата.Той и отговаряше с цветисти майни.Тя спеше на горния етаж от къщата.Не спяха заедно,защото дядо я„закачал”.Въобще 62 годишният ми дядо, беше мъж отвсякъде.Бабата ,беше 45 килограмово миньонче,обичаше клюките
и приятелките.Откакто я помня, плетеше на една кука дантели и все боледуваше от нещо.Това въобще не и пречеше в общуването и мобилността.Бяха в странна, смешна двойка,в добра симбиоза.Дядо казваше,че я взел заради мястото,по- малко от декар,но на главната улица.Такава е била зестрата,която получила след дълги преговори.Там е построена двуетажна къща с ковачница.Разказваше как е подковавал на ден, по 20 коня с негови подкови и австрийски пирони.Имаше
кротък,кафяв кон Алчо с бели „гети” и малка каручка.Говореше му, като на човек.

Всеки ден ме събуждаше, звънът на наковалнята.В къщата имаше малки,
„шпионски”прозорчета,през които се виждаха стълбите,кой влиза и излиза.Като види ,че слизам,, идваше да ми прави компания за закуската.Следеше, как и
какво ям.Наблягаше на чисти и калорични продукти.
-Нагрявай ,че ще работим.-Израза означаваше яж яко,както и нагрявай
желязото повече.След това отивахме в ковачницата.За мен имаше по- малък
чук.Показваше ми целият процес,при който произволно парче желязо,
се нагрява, формова,заварява,пробива само с помоща на чук и клещи.Помня всичко,а то е цяла наука.Понякога казвах, какво да правим,например мотика.
Първо се оформяше отвора за сапа,после полумесеца,после се заваряваха.
Следваше изтъняване и заточване на режещият ръб и накрая закалка само
на острата част.Особено ми харесваше т.н. подковане.Това е коване от
двама ковачи.Първо удря,този който държи нагорещеното желязо,след
него другият ковач.Действието се извършва бързо,защото метала изстива.
Ритама на ударите се определя от звука, като метроном.Изисква майсторлък,
иначе е опасно.С мойта физика, издържах 2-3 минути,но бях особено горд,
че мога да го правя.Имаше много тънкости,да не се уморяваш,да използуваш отката на наковалнята и т.н...По-късно в техникума имахме практика по
студено коване и учителят веднага разбра, че имам опит.

Дядо не пушеше,пиеше понякога червено вино .Вечер ме водеше
до винпрома.Представяше ме,като калфа,подковач.Там имаше приятели, на които подковаваше понякога 2 коня,които използуваха, като вътрешен транспорт.Черпеха с вино в големи метални чаши.Даваха и на мен пълна чаша.Една вечер, съм дръпнал повечко и баба усети.Беше като оса ,а дядо се смееше доволно.
-Нали е мъж,трябва да изучи всичко.
Дядо Данаил ,беше моя Бог с когото споделях проблеми и мечти.В
техникума носехме задължителни ,черни униформи.Искаше ми се да имам „цивилен”костюм и му казах.
- Колко струва, 70 лева стигат ли ?– дядо вече броеше банкнотите, от стар кожен портфейл.
- Майка и татко няма да се съгласят-плахо промълвих.
- Че докога ще ги питаш,кажи им ,че аз тъй искам.Още повече, помагаш
и си изработил тези пари.Те са твои и може да ги харчиш,както искаш.
- Толкова много не съм заработил.
- Хващай чука, вместо да се вайкаш-избоботи дядо.
На 17 години,бях на седмото небе със зелен костюм с две цепки отзат,
според модата.Втората мечта радио с грамофон,дълго не смеех да кажа,
струваше 150 лева.Почти две работнически заплати.Дядо имаше старо радио,
което слушаше от време на време.Идейно украсените новини,го дразнеха.
Засипваше ги с псувни и негодувание,сякаш редактори и говорители бяха в
стаята.За грамофони не беше чувал.
Бях направил първия си линеен,транзисторен приемник със слушалки.
През ваканцията му го занесох и демонстрирах.Разбира се, хващаше само
радио София.Той живо се интересуваше ,как работи.С часове му обяснявах
за радиовълните.Включих и начина на запис върху плочи и каквото знаех за грамофоните.Накрая изплюх камъчето,че ми се иска да имам.Родителите
мислеха ,че ще спра да уча ,ако има такова нещо в къщи и темата беше табу.
Моят Бог се засмя и веднага извади парите.
-Без благодарности,ще ми ги върнеш ,като станеш инженер.

Социализмът набираше сили,създадоха се ТКЗС .
Забраниха да кове в къщи.Взеха коня Алчо и каручката в кооператива.
На вторият ден коня умря,изтървали го в блока с люцерна.Това е калоричен фураж,от който се добавя по малко, към храната.Ако животното се напасе само с него,се подува и няма спасение.Баба разказваше ,че няколко дни е плакал за него.Понякога го викаха в ТКЗС –то,за ковашка работа.Не беше достатъчно ,а не можеше да стои без работа . Затова ходеше и в една фабрика.Зареждаше апарати с карбит за ацетилен.Вадеше касетите горещи с голи ръце.Не му пареше, от ковашкият занаят,бяха загрубели достатъчно.Вдишването на ацетилен ,склерозира бързо кръвоносните съдове.Никога не е ходил по лекари.Имаше две хернии ,за които сам си беше направил ,специален притискащ колан.В годините, често са го ритали коне ,докарани за нови подкови,имаше флебит на единия крак.Цереше го с жилото на пчели.Така до последният му ден.Извикали го, да подковава коне в ТКЗС-то.След последният кон ,получава инсулт.Мъчно ми е, че не можах да се разделя с него и да му кажа, колко го обичам.Надявам се ,че той знаеше това.Сред нещата му намерихме две спестовни книжки на мен и сестра ми.Детски влогове, който може да ползуваме,като навършим 18 години.

Липсва ми този човек.Наближавам неговите години.Чувствувам, как се опитвам да подражавам,на моя Бог,в много неща.Дали е успешно,други ще кажат.
Дано аз, като него си отида,безшумно, работейки нещо ,а после...да липсвам на някого.