автор: Haramiata

(я е мрачен, я не е, я е поет, я не е, я го познавам, я не ...)

Така обичам на думите ти волни
да оставя
течението да ме носи
към бреговете вътре в мен
Земя напукана
люлее в скут съсухрен
клечки-
прекършен мъртъв спомен от изгубена синовност.
А от небето черно- на небитието ми саван,
с искри златисти Битието ми намига ...