автор: vikito_1960

Виното, дето светеше
за двама ни,
сама си го изпих.
А тебе те няма -
ни телефонен, ни жив...
Да събудиш не смееш
дори и съня ми - от страх,
че няма да оживееш
на щастието от нежния мах.
/ То е трепкане от шарени
крила на пеперуда
и много кратко в умерен
климат вирее./
Ти пиеш своята
прозрачна Керацуда.
А аз - моята.
И така бледо живеем.