автор: yulianaiseva

Рибанска мома, убава
легнала болна в неделя.
Заженил се е Джамалов син
за друга мома от село.

От си се Сейко тръшнала,
оти си такваз бледна,
от си ми ьоще легнала?
Дай да си та погледна.

Гледала майка, гледала,
ано, че не разбрала,
от е Невсейка легнала,
оти е заплакала.

А над село заудряли
тъпаните от рано.
Целото село събудили,
момите рамо до рамо,

там на чешмата чакали-
бъдещите невести.
Гайди и тъпани крякали,
с песна се носели вести.

Дълго се е оро виело,
виело и растяло.
Три дена село не спирало,
музиката кънтяла.

Рибанска мома, убава,
болна се е натдигнала,
и във премяна хубава,
примка си мъчно вдигнала...

Зурните с всичка сила
засвирили нова песна-
Сестра ти се е сине, убила!
Невсейка са е обесила!