На дядо ми
Пееше фермерът нейде далече в полето.
Вееше весело вятърът късчета смях.
Рееше старчето поглед далече в небето.
Тлееше бегло в сърцето му вечният страх.
Грееше още над него горещото слънце.
Сееше вкус на линеещи с месеца дни.
-Де е бе старче любовното пеещо злънце?
-Не е до мене в земята ме чека и спи.
Смее се дедо приседнал и сляп сред житата.
-Не е за мене живота, немей в самота!
Пееше вятъра нейде далече в полята.
Баба ми грее в небето след всяка дъга.