автор: apostolicia

Тихо е. Призрачно светло. Светлината не иде от зората, макар да е ясно, че тя е приседнала вече на източния хълм и челото й хвърля отбясъци по западното бърдо.
Липен е кръгло село. Намерило си е гнездо между няколко хълма и е клекнало да мъти, като кокошка в полог. Затова, докато се катери по Балчевица от изток, слънцето огрява най-напред първенеца на Пъстрина, която е заградила селото от запад и от север. Но сега зората е още далеч, още не е тръгнала по черешовия път на Росненица и светлината иде от снега на двора. Стаята е студена, усещам го по носа си, който единствен се показва изпод дебелия бабин юрган. Баба ме е научила да се увивам така. И до днес не мога да заспя, ако не са ми завити ушите или ми подухва отнякъде изпод завивката. След малко обаче ще стане топло. Вече чувам баба да се суети около печката, след минути огънят забумтява и замирисва на топло. Баба е станала много рано. Свършила е толкова много неща, преди да запали огъня. Пуснала е агънцата да бозаят, нахранила е де-що живинка мърда из двора, издоила е биволицата. Сега прецежда млякото, а то се точи сметаново, гъсто и пенесто, с масленост, която довежда до ужас майка ми – любителката на „природосъобразен и здравословен” начин на живот. И единственото мляко, което обичам, за разлика от обезмаслените бълвочи на мама. През прозореца се промъква дрезгава светлина, долитат откъслечни шумове, гласът на дядо, който ругае овцете, те му отвръщат с проблейване, докато се надпреварват към яслите. Прокърква кокошка, патиците си пробват гласовете, петелът се разпява на плета, кучето се опитва да въведе ред в какафонията. Селото се събужда. Баба е оставила вратата отворена, за да се топли стаята ми, и през нея долита миризма на абсолютно нездравословни мекици, дърва и билков чай в тенекиения чайник на печката.
С мъка отдръпвам очи от призрачната светлина на прозорчето. Баба смирено лежи, стиснала восъчна свещ между скръстените на гърдите й ръце. Иде ми да раздера небето с вопъл, за да покапе кръв от зората. Но небето е нямо, само снегът вали... заупокойно. Баба смирено лежи, най-после спасена.