Човекът с патето предизвиква недоумение у всички.
„Къде се е чуло и видяло пате за домашен любимец”, казват.
И наистина гледката е необичайна. Възрастен мъж с вид на пенсиониран учител по литература, инженер-изобретател или чисто и просто луд, за какъвто най-често го вземаха, се разхожда с пате. Не го носи увито в хартия под формата на филе или покрито с панамено каре в кошница за бартер на женския пазар. Не е илюстрация към „Пиле и пате”, нито ваденка от „Патешки истории”. А е обикновено пате, със сиво-кафява лодка, керемидени гребла, белезникава мачта и патладжанено кормило. На око е тазпролетно и вероятно още не е мътило свои пухкавини в тръстиките, но е достатъчно зряло, за да участва във формирането на островърхи флотилии.
Вървят с едно и също темпо, само че човекът накуцва от ляво, докато патето се клатушка и в двете посоки. Може да минат за комици, които разиграват скеч с пияница и страдалец от морска болест от ерата на нямото кино. Защото и двамата не са от най-разговорливите. Човекът е усвоил навика на патето да съска и с този звук отговаря на насмешливите подмятания. Пернатото, от своя страна, понякога издава няк-няк звук, все едно прочиства гърлото си и хората се засягат, че нещо им се намеква. За да общуват помежду си, използват главите си. Човекът кимва, с вежди оформени като пътепоказател, патето пристъпва, с поклащане в гушата, и така постигат единомислие накъде да поемат.
„Болно ли е”, любопитстват.
Остават разочаровани, че патето е здраво и не предстои да бъде връщано в дивата природа след предполагаемото му излекуване. Че не е подбрано за маркиране, чрез което да се проследи движението на статистическото му родно ято. Че не е кръстено Хензел и няма да бъде изпечено, когато под опашката му започне да капе лой. Че не е специална порода пеещи патета, които могат да теглят късметчета с човките си и да трупат несметни богатства за гледачите си от малцинствата. Поне да беше заловено от отдела за борба с патешкия грип, или избягало от института за патешко генно модифициране. Щяха да са по-спокойни, дори ако патето се окажеше последният еволюирал птеродактил. Но просто така, обикновено пате да се разхожда с обикновен човек?
„Болен ли сте”, настояват
Болен е. Животът му се топи като попадналите във водата царевични пръчици, с които децата хранят патиците при езерото в парка. Обича да ходи там и да ги наблюдава – патиците, не децата. Неговите собствени отдавна са излетели от семейното гнездо – децата, не патиците. Сяда на сянка и наум вади статив, платно и бои. Започва да рисува, все една и съща картина. Тъмнозелената вода, която се къдри в ромбоидни форми. Случайно паднало листо се разпространява като звукова вълна в концентрични окръжности. Дърветата, прави и парализирани отвън, играят на влакче ламбада вътре във водната повърхност. Папурите се блъскат като футболни запалянковци. Водни кончета се стрелват като коафьори по време на празник на суетата. Жаби се съревновават за нов музикален идол. Нещо, което се срамува да се покаже, защото не е нито попова лъжичка, нито рак, нито риба. Патешки колонии. Мама патка с малките жълти и черни топченца. Лошо прави като ги учи да излизат на сушата. Там им хвърлят храна, но могат да им хвърлят и мрежа. Патета-пубери, шумни, досадни, припряни и вечно гладни. Емо-патета, които плават отстрани, защото цялата тая работа е много тъжна. Патета – атакисти, които не допускат никакви водни кокошки, врани и гълъби в съобществото. Чалга-патета, които тръскат глави и пляскат с крила за някоя и друга пуканка. Патета-глобалисти, които протестират срещу съсипването на екосистемата. Коалиционни патета, които заграждат зоните с преобладаване на натрошени солети, докато останалите изброени патета се занимават с глупости.
Моли се очите му да запечатат тази картина и да я прожектират в съзнанието му, когато съвсем престанат да виждат. Моли се дробовете му да съхранят глътка от мириса на езерната вода, на кората на дърветата, на настъпания плод от дива джанка. Човекът чува слабо, на различава мълчаливата подкрепа на патето си. И се усмихва.