20 години бяха минали откакто Дякон Алексеевич беше видян за последен път. Робърт Малдовски беше единственият оцелял след дългите години. Бе имигрирал в Румъния, за да избяга от кошмарите и мислите за Дякона. Но днес, кошмарите отново го намериха . . .
23:50 Румъния Гара Бариш Перон #3
Робърт Малдовски седеше на пейката и чакаше влака си . Той бе средно висок мъж, на около четиридесет години с руса коса и с високо потекло. Носеше куфарче с документи от работата си. Бе го оставил непосредствено до себе си, явно бе, че вътре имаше нещо много важно. Опъна се, защото се бе схванал от дългото чакане, погледна часовника си, кръстоса крака и спокойно зачете вестника. След като привърши със спортната страница, Робърт реши да прочете и новините. Имаше време: влак не се забелязваше от никъде. Когато погледна новинарската емисия очите му се изциклиха и изпълниха с изумление! ,, Дякон Алексевич жив!" Нима бе възможно това? Та нали точно Робърт засне как Дякона падна от кулата на замъка си на назъбените и жадни за кръв скали, надъхвани от бурното море. Вярно не намериха тялото но 1-во кой би могъл да преживее такова падне и 2-ро можеби просто вълните са издърпали тялото навътре в морето. А и това стана преди 20 години и то в България, а според досието на Дякона беше почти на 70 тогава, въпреки че той изглеждаше на 30! Как ще е жив? На 90 години? И защо точно в Румъния? Капчици пот избиха по лицето на Робърт. Всички мисли в съзнанието му се изгубиха. Той ровеше в паметта си с цел да открие някакъв детайл, който е пропуснал. Детайл който да даде логично обяснение на случващото се. Толкова бе съсредоточен в прочетеното, че очите му се притвориха и той изгуби връзката с реалността.
Изведнъж силното сфистене на спирачките на влака, чиито гуми се влачеха неподвижни по металните релси, го извади от транса в който бе попаднал. Той отвори очи. Разтърка ги. Извади от джоба си кърпичка и избърса потта от лицето си. Разтресе глава и се изправи. Прибра вестника в куфарчето, грабна го и се насочи по посока чакащия влак. Той гледаше в земята и още не можеше да осъзнае какво бе прочел. Въздъхна тежко и многозначително и вдигна глава. От влака слезе мъж на около 30. Огромен и здрав мъж, с гола глава и черно кожено яке. Робърт го позна. Това бе той. Дякона! Той не бе променил дори и стойката си от последната им среща преди 20 години. Неверояно! Робърт стисна зъби и ускори крачката. Бе изплашен до смърт, но не го показваше с нищо, а и нямаше на кой да го покаже- на перона нямаше никой освен тях. Неволно погледна нагоре. Очите им се срещнаха и сякаш огън пламна между тях. Вече бяха един до друг , рамо о рамо. Изведнъж Дякона бръкна във вътрешния си джоб , извади голям назъбен нож и го заби в гърлото на Робърт, който премигна и почти загуби съзнание. Погледна надолу. Видя твърдата ръка, която държеше гравираната със странни йероглифи дръжка на ножа и наточеното острие забито дълбоко във врата му. Не осещаше болка-беше в шок! Дякона се усмихна злокобно и бавно издърпа ножа от гърлото на противника си. Робърт пребледня. Болката ноято изпита в този момент беше нечовешка и непосилна за да се одържи. Понечи да извика, но осъзна, че няма глас. Започваше да се задушава. Усети реката от кръв под краката си. Хвана гърлото си с ръка за да спре кървенето, напразен опит за да се спаси, но без резултат. Загуби равновесие, падна на колене. Пред него стоеше монолетната фигура, гледаща към жертвата си и самодоволно усмихвайки се. Дякона наистина се забавляваше с гледката, дори беше забравил да изчисти и прибере заостреното, специялно за случая, острие, от което капеше алена течност. И всяка следваша капка се губеше в безкрайния, сякаш, океан от кръв по пода. Робърт губеше съзнание. С последни отчаяни усилия посегна и хвана Дякона за крака, но болката която испитваше го заслепи и отслабни захвата му. Той се свлече като парцалена кукла в краката на Убиеца си, който избърса острието с кърпичката, която Робърт бършеше лицето си, и с бавна стъпка продължи пътя си !
Изведнъж силното сфистене на спирачките на влака, чиито гуми се влачеха неподвижни по металните релси, извади Робърт от транса в който бе попаднал. Той отвори очи. Разтърка ги. Извади от джоба си кърпичка и избърса потта от лицето си. Разтресе глава и опипа гърлото си, което го болеше ужастно много.
-За мен ли си мислеше?-той чу почти човешки , гърлен глас непосредствено до себе си. Обърна се и погледите им се срешнаха. Дякона седеше спокойно, дори си бе запалил цигара и бано подръпваше и се наслаждаваше на пушека.-Да не си мислиш, че бих те убил по този нелеп начин?-попита с насмешка благородникът. Робърт забеляза в ножница на кръста му да седи ножът с гравираните йериглифи и отново инстинктивно провери гърлото си. Дякона огаси цигарата си, хвърли фаса на добре излъскания под и се обърна към него -Нямам полза от това... нали?-Още не бе изрекъл тези думи когато се хвърли върху Робърт и захапа артерията му, причинявайки му ужастни мъки. Малко по малко Дякона изпи и последната капчица кръв. Бутна пренебрежително трупа, който се сгромоляса на пода, взе куфарчето и с бавна стъпка се оттегли, оставяйки след себе си морета от кръв и сълзи, както винаги ...
Но не бе свършил ...
PARAMOUR