автор: mischka

Пустиня…мрак…тъма…
Не спирам аз да търся и бродя все така
безмълвна, безнадеждна.
И пак пустиня, пак тъма,
безбройни пясъчни вълни.
Затичвам се, пред мен- стена!
Опитвам да се покатеря,
но все на дъното стоя.
Черен сън…илюзия кошмарна,
поле от нищо, въздух тежък и
вятърът развява последната надежда!

Пустиня…мрак…тъма…
И нищо…даже мен ме няма!
Изгубих се, изчезнах в мрака
и няма кой да ме потърси!