Виж какво, нямам много време за обяснения, утре е турнира, а ти трябва да почиваш. Но пък за сметка на това нямаш никакъв друг избор. - рече Григорий.
Луната се беше опулила като окото на пуйка преглъщаща сух хляб и огряваше половината от лицето на сър Уилям де Прузе, по-лошата му половина, ако можеше да се вярва на старата му бавачка Дудра.
-Вятър почти нямаше и жегата се бе ширнала в бунгалото като смучка върху моминско дупе, въпреки широко отворения прозорец. Тялото на рицаря лежеше неподвижно в леглото плувнало в пот, косите му стърчаха на всички посоки, а устата му бе полуотворена и Григорий можеше да изсипва в нея каквото му дойде наум. Честно казано той точно това и правеше.
- Абе няма какво да го увъртам, аз те харесвам. Ти си добър рицар, с огромен потенциал. Е, имаш някои трески за дялане, ама ще ги оправим. Хапни тези гъбки сега, а така... глътни малко винце... браво. Знаех си, че ще се разберем. Имаше нещо в теб, когато те видях за пръв път - тая лудост в погледа ти, увереността в безразсъдството с които се впускаш в битка, очарователната непохватност, с която се отнасяш към жените, прекъснатото ти родословно дърво... все неща, които те правят идеален за моята цел.
Сър Уилям опита да противоречи, само за да разбере, че не може да си движи главата. Той все пак успя да произведе някакъв звук.
- Добре де, малко те парализирах, ама как иначе щеше да чуеш това, което имам да ти кажа? Миналата година направи голям скандал, знаеш ли? Тогава попрекалих с дозата... А за Хармиондий изобщо да не съжеляваш! За нищо не го биваше този непрокопсаник, а и над семейството му тегне проклятие. "Злото око" ги наблюдава от столетия. Ама как само го смачка, а? Ето това беше шедьовър!
Очите на сър Уилям се ококориха.
- Няма нужда да се напрягаш. Знам какво те вълнува. Всичко по реда си, пиленце. Дай да те избърша, че си се полял с вино.
На вратата се почука. Една едра сянка премина през прага, след което мястото й зае тялото на грамаден селянин. В стаята замириса на обор.
- Коня е готов. - рече селянинът. - Вързал съм го в обора, както заръчахте.
- Вземи тази кесия. Ако всичко върви по план ще има още от това.
- Благодаря милорд...
- Магьосник, ама няма значение...
Вратата се затръшна.
- Да! - извика Григорий сияещ от щастие. - Да, де, да! Григорий се завръща с гръм и трясък! Даааааа!
Той се приведе ухилен над тялото на безпомощния сър Уилям, приглади брадата си и сложи ръка върху челото на рицаря. После внимателно затвори клепачите му и духна свещта.
- Сега, ето какъв е планът... - гласът му бе мек и се ромолеше като малко поточе.