автор: yulianaiseva

Тази София, бурна и сива,
с натежели и криви павета,
посред лято така задушлива,
от цигари и черни кафета,
не разменя за нищо сърцето.

Тази столица, тя не заспива,
а се бори за своето зрънце,
бреговете на Сена намира
и под чуждото парещо слънце,
та за мене, за мене лавира.
Тя ме грабва по свойте павета,
натежели от хиляди стъпки,
но не ражда за мене морета,
на отдавна изпукали кръпки,
а разкъсва на Сена портрета.
Тя ме връща спонтанно,ревниво,
изнасилва до болка душата.
От кръвта ми си прави червило
и със него рисува бащата,
на когото все още съм мила.
Тази София, бурна и сива,
натежала в смеха на момчета,
насред лято така задушлива
от цигари и черни кафета,
Тази столица, тя не умира!