Усещам цветовете.
И птиците, натежали по жиците
както мислите светли
на почерняла от мъка старица.
Само дума една ме разплаква,
ако тя е добра....или зла.
Много пъти не пиша- КРЕЩЯ
и захлупвам ушите си с длани.
Много пъти съм тъжна,
тогава прегръщам дъжда.
И се смея, понякога
като звънчето на фея добра.
Аз не мога да пиша.
По поръчка не драсвам и ред.
Четеш ли ме тук- аз съм жива!
Аз съм твоя приятел, не поет.