автор: ggerin

И разнолика ли съм,
питам се когато,
се гледам сутрин
в огледалото.
Усмихвам се,
на всички покрай мен,
а вопли вият
във душата ми.
Копнежи, страсти ,
ме изгарят,
а вечерта леглото ми,
пак празно е.
Поглеждайки се,
сутрин в огледалото,
усмихвам се. Напред!
И всичко се повтаря.