Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 444
ХуЛитери: 1
Всичко: 445

Онлайн сега:
:: ole72

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРемонти
раздел: Разкази
автор: dedenze

     Близо до нас,се помещаваше сервиз за радио и телевизори.Транзисторите,
все още бяха рядкост.Повечето приемници бяха големи и тежки,
лампови.Работниците в сервиза предпочитаха, да им ги занесеш.Предполагам, защото само Киро ,си разбираше от работата , беше главният диагностик и специалист.Литература и обучение, в тази нова област на техниката,почти нямаше.

     Беше ми повече от интересно и всеки ден висях край тях.Ученик във ваканция, исках да науча нещо реално,приложно.Гонеха ме непрекъснато,не
обичаха ,някой да гледа какво правят.Прилагах всички подходи- кафенца,
студени лимонади,премитане на пода.Спомнях си думите на дядо ми ковача:
     - Занаят се купува или се краде,подаръци няма!
     Накрая свикнаха с мен , почнаха да ме допускат и обясняват.Доста неща научих,имаше и много комични ситуации.Ето две от тях:

     Града беше малък и всички се знаеха.Техниците ,особено не обичаха един
месар от съседен магазин.Винаги им даваше лошо месо и ги удряше в кантара.
Очакваха с нетърпение денят, в който ще им стане клиент и той не закъсня.
В голяма бохча,месарят влачеше със сетни сили голям радиоиприемник-
Телефунген.Киро от вратата го посрешна:
     - За тази стара, западна техника части няма,кой знае какво му е гръмнало.
     - Много ви моля ,оправете го,каквото струва плащам- израза беше като парола,че ще плати ако трябва и повече.
     - Добре,ела след две седмици ,доставката на части се бави-додаде Киро.
     Повредата се оказа елементарна .Беше прекъснал проводник към високоговорителя.Работа за 2 минути.Киро предупреди другите, ако го няма,
да пишат 3 сменени лампи.След две седмици, месарят пристигна.Един от
техниците, демонстрира ,че работи и поиска 15 лева.Месарят бръкна в
джоб и за общо удивление, извади една отвертка.Свали капака и заоглежда.
После с фалцет изпищя:
     - Мошеници,никакви лампи не сте сменяли.Аз съм ги белязал всичките.
Елате да видите,ще викам милиция.
     Киро се надигна и хладнокръвно отговори:
     - Кой ти казва че сме сменяли лампи.Сменили сме само характеристиките
им с нови,миналата седмица ги получихме от Германия.Ако искаш, ще ти възстановим старите,но няма да работи.Всичко се износва и твоят кантар също.
     Месарят се опули,компетентността му беше до тук.Извади 15 лева и
угоднически каза:
     - Ами така кажете,да се разберем.
     - Донеси и някоя, добра пържола,за хубавата работа,че пак ще ти
потрябваме-рече Киро засмян.
     Месарят,доволно заситни с бохчата и радиото,а ние се скъсахме от смях.

     Дни по късно,пристига дядо Владо и носи Хорнофон.
     -Момчета спасявайте,През лятото ,сън сам на Зелено дърво и ако не
говори ще подивея.
      Киро пак се застрахова,това е старо немско радио,няма части.
     -Напрейте го някък ,поне София да лови.
     Трети ден ,Киро се опитваше да замени немската лампа с полска и успя.
Радиото проработи,всички се въртяхме наоколо ,радостни и доволни.
Радиото беще изработено по времето на Хитлер.На повечето части, като знак
за качество, имаше номер и пречупен кръст.Киро не беше инженер,
по- скоро самоук талант , гордо каза:
     -Дядо Владо,прави хубава ракия,трябва да го направим ятак.Ще му вземем,
нещо дребно за отчет,а той ще донесе ракийца.

     Дядо Владо,слушаше радиото си и потриваше ,доволно ръце.
     - Лев и 20 стинки ,бива и бабата няма да разбере.Господ да ви поживи.
     - Да, ама има проблем- намеси се Киро- трябва да те предадем на милицията.
     - Що бе момче,аз забраненти станции един път само ,случайно сън слушал.По
кво познахте.
     - Ти остави забранените.Радиото ти е цялото изрисувано с пречупени кръстове.
В Белене и за по- малко се лежи.
     Дядо Владо пребледня и приседна.Скочих да му помогна и кажа истината, но
Киро властно ми даде знак,да се махам.
      - Ами аз, не сън го отварял пущината.Кво да прайми сега.
     - Сега, защото знаем,че си добър човек,ще мълчим.За да си мълчиме постоянно,когато си идваш от Зелено дърво, носи от най- хубавата ракия.
Мезето от нас.
     - О, такваз присъда с радост приемвам!
     Дядото идваше през седмица,носеше присъдата.Техниците затваряха сервиза,
вадеха мезетата и започваха часове , сладки приказки.Един път сподели:
     - Момчета,аз ви вярвам,ама за всеки случай ,изтрих кръстовете с чикията.
     - Добре си направил дядо Владо ,ако дадат сервиза на други ,не се знае на какви идиоти може да попаднеш – похвали го Киро.
     Ваканцията ми свърши,не бях я пропилял.


Публикувано от viatarna на 02.08.2009 @ 00:17:31 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   dedenze

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.06.2021 год. / 05:39:53 часа

добави твой текст
"Ремонти" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Ремонти
от Danielita на 03.08.2009 @ 00:54:59
(Профил | Изпрати бележка)
Много се смях на това. А и като знам че не е измислено, още по-драго ми става. Ти си енциклопедия на истории. Вкарал си пряка реч, все по-добре се получава. Браво!