автор: Hank_Moody

Хенри VIII е обичал да обезглавява жените си. Знам, че не го е правил заради нероден син. Правил го е , за да няма жена в миналото си. Когато чукаш, някаква частица от ума ти запомня усещането на топлота и телесни сокове. А когато случаят е единичен, задължително след това ще се питаш какво ли би станало ако беше останал с някоя от тях.
Ако не беше избягал, напуснал, ако не беше зарязан, ако не беше убил или ако просто беше истински човек. Нещо в ДНК-то било сбъркано – така казали на родителите ми, като бях малък. Аз си фантазирах, че съм от приказен свят, че съм прероден и съм уникален. Днес има толкова много уникалности, че започват да си приличат по нещо. Това е съвременната унификация – различност, която се оказва своята противоположност.

В случая – убиваш всяка, която не можеш да имаш истински като първия път. Ерзебет Батори се къпе в девича кръв. На мен би ми било достатъчна серийната дефлорация. Чистота на възприятията. Дзен спокойствие, което печелиш само, когато проникваш все по-дълбоко. Родителите ми не са знаели всичко това, когато са ме кръстили Хенри. Тук би трябвало да кажа някаква лигня – че това е моята изповед и че съм лъскал още на 11, но това няма да помогне за да си представите картинката. Англия е студена страна, мъглата пасва идеално на лицето ми и ме освежава сутрин вместо гадния банален чай. Явно от това чертите на лицето ми стават по-остри. Жилестите ми ръце са издръжливи. Звуците започват да звучат все по-ясно в ушите ми. Мутацията продължава. После зрението и обонянието ми се обострят, ставам все по-силен.

Докато сте на работа, а дъщерите ви спят вкъщи, помислете за това.