автор: alabross

Като гледам
фалшивия блясък,
като слушам парадния шум,
като чувствам мнимите страсти,
едно ми идва наум:
губят блясък,
слава
и стойност
всички измамни ценности.
И само времето има свое,
но си го взима навреме.
Няма щастие и нещастие
без благонравен вид.
Понеже
не спирам на място,
на мен
винаги ми върви.
За последиците не питам
и осъзнавам внезапно,
че минавам
между лъчите,
както някои –
между капките.
Но да давам, когато взимам,
е най-ценно за мен.
Какво е богатство,
освен да имаш
още един ден?
Изпитал съм си на гърба
драмата на битието -
хем да вървя по ръба,
хем да се радвам
на гледката.