автор: BlackCat
А някъде остана мойта сянка...
Ти изгради стените на сърцето си.
Издигна ги и ги направи здрави,
та никоя зад тях да не погледне.
Но ти им разкажи на всичките,
че нямаш спомен даже как е името ми.
И после ги прегръщай и обичай.
А незапомнената мен - проклинай ме.
Очите им еднакво ще те гледат
и ще те галят страшно чужди длани.
В стените на сърцето ти вградена
проклетата ми сянка ще остане...