Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 821
ХуЛитери: 0
Всичко: 821

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаА някъде...
раздел: Любовна лирика
автор: BlackCat

А някъде остана мойта сянка...

Ти изгради стените на сърцето си.
Издигна ги и ги направи здрави,
та никоя зад тях да не погледне.
Но ти им разкажи на всичките,
че нямаш спомен даже как е името ми.
И после ги прегръщай и обичай.
А незапомнената мен - проклинай ме.
Очите им еднакво ще те гледат
и ще те галят страшно чужди длани.

В стените на сърцето ти вградена
проклетата ми сянка ще остане...


Публикувано от BlackCat на 20.08.2004 @ 00:14:06 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   BlackCat

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 17


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
317 четения | оценка няма

показвания 7102
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"А някъде..." | Вход | 10 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: А някъде...
от InsideOut на 20.08.2004 @ 00:31:21
(Профил | Изпрати бележка)
Бре!
Демек - хак да му (им) е!
Много тем(прокле)пераментно.
Стихото ми напомня сграда ново строителство, дето стопаните се чудят какъв е тоя хлад и докога ще смуче от стените.
Ще се сетят, като се изпече(изсъхне) сградата и се разсъхне край дограмата. После от там ще подвява.
Стига дървени философии!
Мнооого добър стих!


Re: А някъде...
от BlackCat на 20.08.2004 @ 22:19:41
(Профил | Изпрати бележка)
Ти като почна от вътре навън с тая сграда и с тия изсъхващи тухли направо ме шашна :))) Шегувам се :). Хареса ми погледа ти върху терзанията на лирическите герои ;)

]


Re: А някъде...
от bogpan (bogpan@mail.bg) на 20.08.2004 @ 01:06:52
(Профил | Изпрати бележка) http://bogpan.wordpress.com/
А някъде
на скала нависнала
над морето от пяна
от ветровете орисана
и над залеза
изгрява арка сребриста
До нея пътека там
няма
И странно е
какво прави
човекът
от дъжд изкован
само на миг
разстояние
От дланите голи
като облаци бели
без да си пречат
минават през арката
тънките птици
души на умрелите
политат надолу
разстилат пътека
на новото Слънце


разтилай..без проклетата и без Гергана
незнайна и никоя..в дъжд и в сърцето
за новото Слънце



Re: А някъде...
от BlackCat на 20.08.2004 @ 23:56:22
(Профил | Изпрати бележка)
Ще се разлистя в срок, вярвай ми. А оная горе не я слушай к'во говори - тя няма акъл :)))
Благодаря за хубавата пътека! Не я заслужавам. Но благодаря!

]


Re: А някъде...
от spirit (my_spirit@all.bg) на 20.08.2004 @ 01:09:28
(Профил | Изпрати бележка)
Ако е проклета, ще го разруши....


Re: А някъде...
от BlackCat на 20.08.2004 @ 23:58:10
(Профил | Изпрати бележка)
Ако са я проклели, нищо чудно и проклета да е станала. Ама не, познавам я, не е станала. Няма да руши. Само ще се разтвори в останалата част от мрака.

]


Re: А някъде...
от spirit (my_spirit@all.bg) на 21.08.2004 @ 00:17:44
(Профил | Изпрати бележка)
Всъщност това исках и да кажа - тя не иска да руши:)

]


Re: А някъде...
от Gerlan на 20.08.2004 @ 02:23:43
(Профил | Изпрати бележка)
Има едно поверие че старите майстори, строители вграждали в строежите си сянката на хубава жена...! Факта че доста от творенията са оцелели столетия...Може и да е истина!


Re: А някъде...
от BlackCat на 20.08.2004 @ 07:45:58
(Профил | Изпрати бележка)
А знаеш ли какво казва поверието за жената с вградена сянка?

]


Re: А някъде...
от Marta (marta@all.bg) на 20.08.2004 @ 08:43:07
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Да не дава Господ, коте!

]


Re: А някъде...
от Gerlan на 20.08.2004 @ 13:04:50
(Профил | Изпрати бележка)
Поверието си е поверие.Мисля че не трябва да се обричаме предварително.Никой не знае какво ще е времето утре...!

]


Re: А някъде...
от BlackCat на 21.08.2004 @ 00:00:52
(Профил | Изпрати бележка)
Поверието е само хубав повод да драснеш няколко реда ;))) Другото ще го видим в утрето... Ако го видим.

]


Re: А някъде...
от Gerlan на 21.08.2004 @ 09:16:08
(Профил | Изпрати бележка)
Я се стегни!Толкова хора ти вярват.Знаеш че не съм от хората дето си спестяват истини.

]


Re: А някъде...
от dara33 (dara33@bitex.bg) на 20.08.2004 @ 08:29:56
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
ама, че страстна котка...)

много хубав стих си написала коте.
тъжен стих и силен.

поздрав.


Re: А някъде...
от BlackCat на 21.08.2004 @ 00:05:28
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрав и на теб.

]


Re: А някъде...
от Veniamin на 20.08.2004 @ 09:00:55
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/veniamin
Новата Гергана...
Този, който е майстор ще я запомни завинаги.
Жената се помни!


Re: А някъде...
от BlackCat на 21.08.2004 @ 00:12:03
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, приятелю, да не беше тая пуста памет :)))

]


Re: А някъде...
от ANG на 20.08.2004 @ 09:21:00
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
някъде към 2 след полунощ я срещнах
твоята сянка
и се вгради сама
и хич не бе проклета

(сенките нямат имена
пък и да имаха
името е етикет
само
ИМЕТО НА РОЗАТА)


Re: А някъде...
от BlackCat на 21.08.2004 @ 00:15:35
(Профил | Изпрати бележка)
Ах, защо не я спъна :))) Уж по тъмно не я пускам, а тя злосторницата... Няма страшно, вече няма да безпокои никой :)

]


Re: А някъде...
от ANG на 21.08.2004 @ 09:39:13
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
ако това удоволствие наричаш безпокоене
пускай я поне веднъж на нощ при мен

]


Плагиатство или просто един и същ човек?
от konniche на 20.08.2004 @ 09:59:16
(Профил | Изпрати бележка)
А някъде остана мойта сянка...
Tear Found On The Road (TFOTR)

А някъде остана мойта сянка...

Ти изгради стените на сърцето си.
Издигна ги и ги направи здрави,
та никоя зад тях да не погледне.
Но ти им разкажи на всичките,
че нямаш спомен даже как е името ми.
И после ги прегръщай и обичай.
А незапомнената мен - проклинай ме.
Очите им еднакво ще те гледат
и ще те галят страшно чужди длани.

В стените на сърцето ти вградена
проклетата ми сянка е, Иване...
© Tear Found On The Road Всички права запазени.
Публикувано: 2004-07-02


Re: А някъде...
от Meiia на 20.08.2004 @ 10:04:03
(Профил | Изпрати бележка)
Буца заседна на гърлото ми!
Сила е и много,много любов трябва да притежаваш, съзнателно и безимено да дадеш сянката си(душата си) да бъде вградена в градежа на новия живот на любимия.И не само да останеш в сянка,да изгубиш дори сянката си...тръпки ме побиват!


Re: А някъде...
от BlackCat на 21.08.2004 @ 00:23:27
(Профил | Изпрати бележка)
Ако това е въздействието, което е оказало стихчето, и мен ме побиват тръпки...
Благодаря ти, Мея, ти знаеш защо...

]


Re: А някъде...
от joanna_vas (joanna_v@all.bg) на 20.08.2004 @ 19:07:41
(Профил | Изпрати бележка)
Потресаващ стих!
Нямам думи просто...в случая само бих те прегърнала от все сърце!


Re: А някъде...
от BlackCat на 21.08.2004 @ 00:25:17
(Профил | Изпрати бележка)
Това е повече от достатъчно, Йоанна. Много ти благодаря!

]