със спокойни
равномерни
удари
на крилете поток
от черни мисли
появяват се
(най-често зимата)
кацат по дърветата едва
удържат тежестта им
и изчезват
за дълго къде
непредвидими са
но ги обичам те са част от мен
носят някаква неясна мъдрост