автор: gardev

Повей от среднощния бриз,
небе окъпано с ориз

и ти седиш, опряла се на мен,
в обятията на един гамен.

Чувстваш пръстите ми с нежен плам,
играещи леко, свободно
с къдри, девствени коси – твой храм,
пропит с ухание любовно.

А ти трептиш като махало,
стопена в звездно огледало.

“Не съм за теб, не си за мен” –
чета го в погледа студен.