автор: angel_inev

*
уреждам си срещи
със себе си
но не отивам
или грубо си изневерявам
с когото ми падне
след което си
затръшвам вратата
в лицето
и оставам да скимтя
на прага

*

когато тя ме напусна
след толкова години заедно
огромна синя завеса
се спусна около мен
и нещата загубиха
наименованията си

лудостта ме близна по лицето

тогава разбрах че отдавна
вече не живеех в себе си

*

съсипах се от самообвинение
и сведох себе си до нищо

затворих се и забраних
на своите желания да ме терзаят

не разбирам вече хората
а и те не ме разбират

пред техните вълнения
оставам хладен
а те са винаги стъписани
от мойта празнота


PS

да, знам, душа
разбирам този морзов код
със устната