От думи жестоки рани невидими,
рани дълбоки - болезнени спомени,
незаздравяващи рани дъбоко в сърцето ми,
щастливите дни са отдавна прогонени.
Целувките нежни, от устни горящи,
направили дупки от силния огън
по моите устни напразно повтарящи
върни се не казвай ми "сбогом".
Но тръгваш ти вече, даже далеч си,
далеч, за да чуеш мойте слова,
далеч, за да чуеш колко важна била си,
далеч, за да видиш и първа сълза.
Всичко останало сън е далечен,
далечен може би по и от теб
останах сега в самотата облечен
превърнал се в малко кристалче от лед.
PARAMOUR