На Ася Исева
Помниш ли Ася, малкото циганче,
гладно и босо вървеше?
Помниш ли Ася, това херувимче,
тъжно и бледо сновеше?
Ето, че ние със тебе се спираме,
накъде-там, на пазара.
То ни настига със страх от умиране.
Гледа как палиш цигара.
Рязко смехът ти одтеква в тълпите
и го разнася трамвая.
Чакаме там, на пазара с катмите,
дето за него е рая.
Идва редът и гладни си пълним,
шепите с топли гевреци.
А огледало от мъка в очите му...
Ние сме с теб человеци!
Някак така, на шега му подмятаме,
хлебни остатъци.Ето,
то ги прегърна и бяга със вятъра
и вдъхновява поета.
Помниш ли Ася, малкото циганче?...