автор: alabross

Как да си сложа
мислите в ред,
щом не търпят забрани?
Черна кутия на самолет
ме вика от океана.

Никъде няма център.
Само страни,
една на друга излишни.
Затова ли падат толкова новини,
а не се случва нищо?

Нравите не оказват
грам съпротива
на времената –
освен на смях.
Манекените са толкова живи,
че друг не прилича на тях.

Може да стане от нищо нещо
или от нещо – нищо,
когато разнищваме следствия,
премълчавайки
причинището.

Сигурно имат
вид на начало
добре забравените завръщания?
Всичко трябва да бъде цяло.
И отделните части – също.

Знам, че за някои все е рано,
а други чакат магия.
На мен едно ми остана:
да търся долу кутията.