автор: Izabella

Хвър, хвър калинке,
калинке, калинке...
Крилца си имаш,
но не летиш.
Душа си имаш,
но и тя мълчи.

Сенчесто ми е
под орехови листа.
Влажно ми е
и ми горчи зелено.
Тъжно ми е
за теб и за мене.
По стъблото се стичам,
клонките ти да галя.
И отровно и съскащо
в корените треперя.
В земята просмуквам се
и ми е студено.
Бабо,
бабче Калинчице,
защо сянката
зазида си в мене?!

Хвър, хвър калинке,
калинке, мила калинчице,
при моето либе иди,
душата ми
да изгори.