Екстрасистоли с гръб
в етажерката Теракот изпечен
в пясъчен цвят
Слънце не достигащо
Полумрак
но не надвиснал
Написано
Траспаранти спуснати
Кестени
някъде имаше кестени...
Браво... за написаното.
По моему има едно излишно "но" - в оголения скелет е твоята сила...
Макар че, какво ли значение има... въпросът със значението стои понякога точно както и с твоите кестени...
Хареса ми, много.
:)
Ех, тези кестени. Най-експлоатираният представител на флората в българската поезия след розата и кокичето :))
Защо ще се триеш и паркираш, Либрез? Я виж каква екстрасистолна аритмия предизвикваш из четящото население :))
Гърбът опрян в етажерката е виновен за сърдечното прескачане. Или кестените? А може първопричината да са спуснатите щори :) Или тези, които са ги спуснали ;)))
Хубав стих! Със замъглен поглед и току що дълбоко поет въздух след преживяна емоция.