автор: dedenze

Трябваше ми ел.монтьор и някой го доведе на събеседване.Завършил беше гимназия и учеше задочно биология в пловдивския университет.Беше слабичко и скромно момче,женено с дъщеря.При този ценз,почти бях решил ,че не е подходящ,за нашата работа.
Очите му жадно шареха по стилажите с уреди и части.Помоли да разгледа.
Повечето неща се използуваха в електрониката.Учудването ми беше голямо,когато компетентно разпозна повечето схеми и устройства.За бъдещ
биолог, повече от добре.Каза ,че от детска възраст се занимава с електроника,
но няма достатъчно пари за материали и уреди.Скромно отвори,покъсано
куфарче и показа два цифрови уреда с модерен дизаин.Единият беше рН метър,
другият каза ,че измерва прозрачността на водата.Попитах от къде ги има,
подобни уреди не се продаваха в нашите магазини.Някакъв професор от
университета ги поръчал и той ги направил.Веднага ми стана ясно , че съм
попаднал на търсения човек.Казваше се Здравец.
Никога,не съм приемал образователният ценз за важен.От 100 инженера по-
малко от 5 са наистина инженери с приложна ориентация.Техническият усет и
евристично мислене са генетична даденост.Той беше работохолик и техничар до мозъка на костите си.Заработихме заедно,станахме приятели,разчитахме един на друг.Успехите не закъсняха,създадохме гама от машини и изделия.В рамките на
Институт по електропромишленост ни обособиха като малко производствено предприятие с 25 млади работника.Имахме договори за станите от соц. лагера - 5 години напред. Започнахме да си строим фабрика. Само проекта струваше 150 хил. лева.Здравец усвои най-модерните за момента микропроцесорни системи
за управление.Проектираше и изработваше сложни платки за управление,чрез фотоплотери и компютри.Беше още зората на персоналните компютри.Ако този човек,беше попаднал в развита западна фирма,щеше да им донесе милиони.
Здравец пое цялата ел.част ,аз договорите , продажбите и кооперираните доставки на механиката.Той беше не само отличен,развиващ се специалист.На
никого не отказваще помощ.Стаята му беше осеяна с телевизори,транзистори,
печки донесени за безвъзмезден ремонт.За това,единствено сме се карали,че поема повече работа,отколкото може да изпълни.Няма да забравя определението на цеховият началник за него : „Здравец , ако беше жена ,щеще да си носиш бекините под мишница. От многото клиенти ,на които не отказваш ,нямаше да имаш време да ги обуеш.”
В личният живот не му провървя,жена му обичаше модерните неща и харчеше за глупости повече от изработеното.Няколко пъти го напуска заради любовници.След като се наиграеше той я приемаше обратно.Явно с житейските въпроси беше напълно скаран.Приятелски съм го съветвал ,много пъти,но тази
част от мисловната му дейност беше по- детски наивна.Прекаленото развитие
на едни качества и способности явно става за сметка на други.
Избухна демокрацията,от многото конкретна работа,нямахме време да се огледаме и подготвим за света на капитала,не владеехме и западен език.Заводите на Елпром се закриваха един след друг.Договорите пропадаха. Уволнихме работниците,търсени и обучавани с големи усилия.Успяхме да им изплатим всички заплати и компенсации.Промишлеността и соц. лагера бяха закрити.Десетки мошеници и новобогаташи изпълзяха от дупките.Започнахме да работим като занаятчии по ремонти и дребни поръчки.Минахме през
неуспешни търговии и какво ли не.
В новата ситуация Здравец беше като риба на сухо.Много трудно намираше
работа.Помагах му с каквото можех.Мене ме изработиха непочтенни руснаци и бях изгубил почти всичко.Един ден той радостно ми каза ,че е намерил работа,да автоматизираме една фабрика за тухли край Сливен.Радоста беше кратка,
местният феодал плащаше само цената на материалите. Видях го посърнал,небръснат ,ръцете му трепереха.Молеше ме да отида с него на преговори. Казах му да изчака една седмица,стратегически, да не мислят ,че
много се натискаме.Обещах да отида и се опитах да го успокоя. Не е изтърпял.
С приятел е тръгнал за Сливен на другия ден.Разговора е бил груб, категоричен и окончателен.Вечерта в хотела получава масивен инсулт и край,беше на 40
години.
Надявам се ,че душите не умират.Надявам се,че има прераждане.Надявам се,
че пак ще се срешнем някъде приятелю !