автор: dedenze

Държавната приемка, беше спряла експорта на елегазови прекъсвачи за СССР с пълно основание. Над 50% от стъклоровинговите цилиндри не издържаха
налягане от 180 атмосфери.В един прекъсвач имаще по три такива.

В село Гърчиново,където се произвеждаха, се бе събрало цяло съзвездие от директори и партийни лидери.Ставаше дума за поръчка на стойност 100 милиона преводни рубли .Колегите от Институт по електропромишленост от месец се опитваха безуспешно да решат проблема.Технологията беше тяхна и цилиндрите за сигурност, бяха преоразмерени.Мозъчният тръст Иван Ганчев,ходеще като отшелник и лично навиваше на френската инсталация поредния цилиндър.
Проба и ужас, на 150 атмосфери резбата на цилиндъра около 5-6 цола се късаше
и излизаше като макарон.Шефът ме беше взел, като пенкелер- широк специалист
да помагам, ако мога.
Огледах десетките неиздържали цилиндри.Всички бяха скъсани на резбата.
С голяма радост разбрах какъв е проблема .Отидох при „генералите” и нахално обявих,че ако намерят отнякъде едно кило гипс въпроса ще бъде решен.
Умишлено не обясних защо,исках да има мистичен елемент.Разбира се,исках да
им кажа ,че от всяко дърво свирка не става .Тогава си спомних завета на дядо ми
„Умното куче, на голяма сватба, не лае.”Не ме приеха насериозно ,бах най-младия сред „корифеите”.След пореден неуспех един работник ми подаде пакетче гипс.Беще отишъл до дома си и го донесъл по собствена инициатива.Приближих Генералния директор на Елпром и помолих да опитам.
-Удавника и за сламка се хваща ,давай!- избоботи генералният.
Забърках гъст гипс,бързо промазах резбата на цилиндара и гайката на изпитателната машина .Стегнато ги завих.След половин час със свито сърце,
извиках всички за демонстрация.Цилиндъра издържа 210 атмосфери.Държавната приемка лично донесе един .Повторих операцията 215 атмосфери.Наоколо започна веселие.Изпитанията продължиха напълно успешно и на другия ден.
Вечерта се заформи „безплатен” банкет.Някои още не бяха загряли какво и
как е станало.Обясних ,няма мистика,трудно се прави абсолютно еднаква резба с голям диаметър,особено у нас.Изисква се майсторлък ,точност и добри машини.
Ако резбите се различават ,с няколко микрона,не се натоварва равномерно цялата
винтова повърхност.Получава се гилотинно рязане при натоварване.Резбата при 180 атмосфери се натоварва над 20 тона.Великият гипс обира хлабините и решава въпроса.След време се разработи специален кит с който при сглобяване на прекъсвачите се промазваха резбовите връзки.
Не помня тогава някой да ми поблагодари,това че бях сред звезди и величия на една маса стигаше.